Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2017 09:08 - Зарена
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2885 Коментари: 4 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Mariela Petrova 30 януари · 

Мътната вода се плискаше приглушено в краката й. Сблъсъка между топлото й тяло и хладната повърхност, я караше да трепери. Погледът й, се разхождаше в далечината, сред просторите на чужда страна. Еднакво далечна и близка. Само реката разделяше език, култура, минало, бъдеще. Човешките съдби се преплитаха, градяха и разрушаваха, следвайки своя план за съвършенство. Зрителната измама рисуваше красиви пясъчни оазиси и после се стопяваше, размиваше се, за да се появи друга панорамна магия, в чието очарование, жертвата да поиска да потърси спасение. Мигът на решението, когато ръката, все още не е достигнала целта, бе време на отдаденост. Всички емоции, желания, мисли, стремеж се концентрираха в пространството на един човешки юмрук и превръщаха спомените в енергия, чиято мощ взривява, а искрите запалваха огъня на страстта, там където никой, никога не е очаквал, че може да се случи. Силата на ударната вълна помита плахите чувства и копнежа, озарява с красота и нежност и всяко безпътно създание намира своя знак към безкрая на любовта. Следвайки нова хармония, вибрации с други честоти… и… и магията е вече сътворена в нечие сърце…
Зарена се отдръпна от брега и седна на близката пейка. Усмивката бе оставила след себе си блясък в очите и сега само се връщаше, за да провери, още ли е жив, там ли са чувствата, тръпката, да не би водата да ги е отмила и течението да ги отнесе със себе си в отвъдното. Полумрака, хладният бриз, шума на реката я върнаха в изживян момент, за който искаше да си спомня хиляди пъти, но времето всеки път изтриваше по една щриха, по един цвят. Действията се сливаха и се превръщаха в картина от импресионизма. Едновременно наситена и колоритна, а контурите се преливаха в неясни очертания, създаващи ефекта на древна енигма. Авторът заслужаваше аплодисменти…
Сведе поглед към прибраните в скута си ръце. Пръстенът, проблесна на лунното отражение. Беше си го купила преди години, в чест на новаторска идея, която по-късно облече в красиви и неосъществими мечти, но й носеше радост. Чувстваше се завършена симфония, само последният акорд, не звучеше триумфално, а клонеше към мрака на съмнението. Не можеше всичко да е перфектно, нали тъмните цветове, създаваха контраста, за да изпъкне основната фигура или действие, оста, на която се завъртаха страничните явления. Нищо не бе случайно, просто времето ги подреждаше в низ от събития и факти, определящи стойността на живота. Сведе очакванията си до минимум, за да може разочарованията, да не пораждат кървави резки, във вече изстрадалото й себелюбие. Позволи си два-три умели хода и рокадата на приоритетите й, се превърна в божествен знак. Усмихна се самодоволно и почти щастливо и тогава го видя. Тихо въздъхна и се предаде. Отново… за кой ли път? На очарованието, магнетизма, на желанието да го има, сега и завинаги, но в някой друг свят, където всичко бе с други очертания и параметри, където неизвестността не плашеше, а създаваше трепетна възбуда, покачване на адреналина, сбъдване на най-смелите мечти… Да се извиси заедно с него, да достигне неговото ниво на съзряване, да придобие неговата сила и власт над околните, но най-вече да заслужи светът, който той й предлагаше.
Лазар вървеше спокойно. Усещаше нейното вълнение, всички чувства, които преливаха в сочното й тяло и се радваше на притегателната сила, с която и въздействаше с такава лекота и финес. Пожела я… Много преди да я има… Наблюдаваше я, зад тежката завеса на анонимността. Изследваше я. Бяло кълбо светлина, невинна и чиста енергия… Сега бе в ръцете му. В ролята на магьосник, можеше да твори всичко, до което се докосне мисълта му. Властта, която получи от нея, го караше да се издига високо във вселената, и да лети волно и безметежно. За части от секундата си помисли, че е в рая, а тръпката, внезапно преминала през сърцето му, само засили желанието. Зарена стана и го прегърна. Главата й опря на гърдите му и ритъмът, който чу, приспа остатъците от съмненията й:
- Не говори… Целувай… Целувката предполага действие, а от думите, след време може да боли…
- Къде?- Въпросът прозвуча, като стенание.
-Целувай там, където погледът ти, ме изпива жадно, когато ме гледаш… Нежно и бавно, като мелодия, която се разстила по сетивата… Прониква в дълбините и напоява с благодат… 
-А ти?...
-Аз… Ще тлея в ръцете ти… Освободена и пречистена… 
Свел глава, Лазар се взираше в очите й, в магията, която ги обединяваше. Вълшебната пръчица, сякаш бе в нечии други ръце. Този път, никой не владееше положението. Двамата бяха роби на страстта, на копнежа да се слеят в едно. Този път беше различно. Поведе я към пристанището. В най- отдалечения кей, леко се поклащаше неговата яхта. Качиха се необезпокоявани на борда и той й предложи чаша бяло вино. Ръката му се плъзна по кръста й и палаво обходи гърба й. Пръстите му се заплетоха в косите й. Вълни, необуздана красота. Обожаваше ги. Представяше си, как се губи в нея и отново намира себе си, един оттенък по-светъл, по-примирен. Обърна я към себе си и целуна врата й. Леко и ефирно докосване, събуждащо сетивата й. Устните му се плъзнаха нагоре по лицето, по край ухото , малко над веждата и се спряха на челото. Тя трепереше в ръцете му. Искаше всяка секунда да запечата в съзнанието си, като кадър от филм. Цялото й същество се превърна в очакване на нереалност, на възвишена творба, а тя бе само безличен статист на нея… Безсилна да се откаже, да спре вълната от чувства… да спре любовта, която нахлу в живота й, не изведнъж, а бавно и постепенно, редувайки приливи и отливи, радост и сълзи, за да стигне до финала. До този момент, когато вече нищо няма значение, освен тяхното единство. Пълно и безгранично отдаване…
-Как?... Как го правиш?...
-Давам се…- Лазар се усмихна и я погълна…
Неговата богиня, неговата малка, бяла вълничка…, с която заспиваше и се събуждаше, за която не спря да мисли… Беше се влюбил… не се учудваше на поредното си увлечение… поредната си страст… беше друго… сега изпитваше страх… От загуба, от невъзможност, от разочарование… Покри тялото й с целувки,а някъде дълбоко в душата, се раждаше молитва за спасение… За Божия милост… За закрила на тяхната любов…
30.01.17г.

     



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cinderellathespy - Интересно
20.05.2017 12:05
Здравей, Мариелка,
по много интересен начин си го написала.
В началото ми беше малко трудно при четенето,
после се ориентирах в текста, а накрая се понесох плавно
и хармонично в историята, финала с Божията милост е определено
силен според мен! Преди време бях чела "нелогично" - поста
от 10.04. Има много точно попаднали словосъчетания в него, които резонират
на светоусещането ми... Хареса ми много! По интересно различен
начин се редят думите при теб... Пак ще дойда!
Поздрави и усмивки в леко облачния съботен ден,

Ели
цитирай
2. platan - Очаквах повече "екшън" :)
20.05.2017 18:36
но разказът и така си е хубав. Героите се любят на ментално ниво.
цитирай
3. emocionalnost - Благодаря. . . следващият път ще ...
20.05.2017 18:47
Благодаря... следващият път ще убия някого:-):-):-):-)
цитирай
4. krassko - Интересен начин да се опише една любов...
20.05.2017 20:13
Любов без драми и сътресения, едновременно в облаците и на Земята,
любов между сенките и светлината в зараждането на деня.
Но някъде дълбоко в подсъзнанието ми остава съмнението,
че той я обсебва и поглъща... А дали оставя вратичката на клетката отворена?...
Интересен, нетрадиционен начин на изразяване далеч от правилата и въпреки тях.
Поздрави, Мариела, добре дошла при разказвачите :)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1028676
Постинги: 616
Коментари: 905
Гласове: 25551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол