Има моменти, които бележат животът ни, има повратни моменти, които оставят дълбок отпечатък до краят на дните ни, а има и такива моменти, които ни показват, че наистина живеем...
Един стар спомен ми напомни, колко точно е описано чувството, когато откриеш, че няма нищо толкова силно на този свят, което да може да те събори из основи, защото "духът" ти е по-силен от цялото бреме, което носиш в себе си... 

"В момента, в който рухнах, когато не ми оставаше нищо, открих, че не се чувствам отчаян, а свободен. Разбрах, че най-важното беше не да оцелея или да постигна успех, а да намеря душата си, потънала в плаващите пясъци на детството. Когато я открих, осъзнах, че тази власт, за която бях хвърлил толкова усилия, винаги е била в мен. Помирих се със себе си, приех се с малко благосклонност и тогава ме обзе първият миг на покой. Мисля, че това беше точният момент, в който си дадох сметка кой съм всъщност и най-накрая усетих, че държа съдбата си в свои ръце."

~ Исабел Алиенде
"Безкрайният план"