Ренета Иванова Инджова е български политик, министър-председател на България в 84-тото (служебно) правителство, назначено от президента Желю Желев от октомври 1994  до януари 1995 г. Тя е първата и до момента единствена жена министър-председател на България.


 На 17 октомври 1994 г. тя става министър-председател в служебно правителство – правителството, назначено от президента Желю Желев, което управлява с тримесечен мандат до 26 януари 1995.[11]

Със стъпването си в длъжност министър-председател Ренета Инджова публично обявява „тотална война с растящата престъпност“. Наложени са мерки за предотвратяване на изтичането на поверителна информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции. Възложено е на Националната Служба за Охрана (НСО) да осъществява контрол за спазването на заповедта.[12]

Привикани в МВР са представители на охранителни фирми, като впоследствие Министърът на вътрешните работи Чавдар Червенков заявява, че разполага с данни кои са фирмите, които се занимават с рекет.[13]

Уволнени са шефът на Комитета по туризъм Емил Лозанов, директорите на хотел „София“ и парк-хотел „Москва“ Марин Грозданов и Любомир Веселинов. Сменен е надзорният съвет на Агенцията за приватизация в лицето на Феодор Горанко, Димитър Христов, Лиляна Стоянова и Меглена Кунева. Отстранен е Изпълнителния директор на Центъра за масова приватизация. В началото на ноември петима от шефовете на МВР се разделят с постовете си. Директорът на „Финансово-стопански“ отдел на Министерството на финансите – Иванка Гугалова е уволнена поради неправомерно превишаване на разходите за командировъчни на служителите от Министерски съвет. На 10 ноември 1994 г. служебният кабинет освобождава Председателя на Националната комисия по цените Васил Пехливанов, поради некомпетентност и неефективен контрол върху поскъпването на стоките с наблюдавани цени. На 17 ноември 1994 г. е отстранен Никита Шервашидзе – шеф на Комитета по енергетика. Основен мотив за уволнението са договори, които нарушават държавния интерес. Сменени са началниците на ГУ „Митници“, управление „Държавни разходи“ и зам.-началника на Главно управление „Данъчна администрация“.[14][15][16]

По сигнал за закононарушения, свързани с изчезването на информация за 960 промишлени фирми, изпратен от Ренета Инджова до прокуратурата през ноември, главният прокурор Иван Татарчев започва проверка на бившия министър на промишлеността Румен Биков и бившия министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев. Изчезналите папки съдържат финансови резултати, отчет за приходите и разходите, персонал, работни заплати, пазари, контрагенти, сключени договори и партньори.[17]

Служебното правителство започва и завършва по време на своя мандат деривацията „Скакавица – Джерман“, която възстановява нормалното водоподаване в град София. Водният режим, според тогавашния кмет Александър Янчулев, е предизвикан поради повишено използване на водни ресурси от „Кремиковци“, и зад него седят корпоративни и свързани с предстоящите избори интереси на „Мултигруп“.[18][19][20]

Кабинетът решава да удвои броя на следователите поради огромния брой висящи дела, очакващи решения. Инициирана е ревизия в НЕК поради настояването на електрическата компания за спешно вдигане на цените на тока и електроенергията.

По време на мандата служебното правителство на Ренета Инджова приема над 250 нормативни акта.

Индексират се доходите на населението, като минималната работна заплата е повишена с 18,13%, от 1814 лв. на 2143 лв. Повишени с 18,13% са майчинските, детските надбавки и обезщетенията за безработните. 13-а пенсия в размер на 450 лева получават пенсионерите. Общините получават допълнителни 600 млн. лв. за увеличение на заплатите на лекари и учители с 18%. Също с толкова е повишено заплащането във всички държавни ведомства. Приета е програма за младежка заетост.[21]

На 19 декември 1994 г., по време на втория си месечен отчет пред обществеността, премиерът Ренета Инджова заявява, че „законодателството насърчава престъпността и всеки опит да се докосне организираната престъпност опира до добре скроени договори и чисти правни форми“. Според нея законодателството „толерира, протежира и усъвършенства“ развитието на престъпността, която е достигнала стадий мафията да е в симбиоза с официалната власт.[22]

В края на мандата си Инджова публично обвинява предишния премиер – професор Любен Беров, че неговото правителство е било правителство на Мултигруп.[23]

Често Ренета Инджова е наричана в медиите с прозвището „Желязната лейди на българската политика“. [24]

През 1995 Инджова се кандидатира за кмет на София и остава трета след Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов със 17% от гласовете.

През 1996 г. на изборите за президент Централната избирателна комисия отказва да я регистрира. [25]

През 2001 е кандидат за президент на България, печелейки 4,92% от гласовете (139 680 гласа).

https://www.youtube.com/watch?v=Zu8QPg3YwNE

    На село или в Брюксел? - "Разговор" с Ренета Инджова