Постинг
18.08.2018 22:30 -
Македония (Охрид)
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 6508 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2018 22:31
Прочетен: 6508 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 18.08.2018 22:31
Десет дни на път
Македония (Охрид) - Черна гора (Котор) - Хърватия (Дубровник) - Албания - Гърция
Ден първи
И така....крайно време е да го опиша това пътуване, че доста време мина, а емоциите отшумяват, някои неща се позабравят, пък и да си мине по реда, та другото да дойде. Лято е и още има къде да се отиде!
Като за начало да си кажа, че по принцип съм си фен на Гърция и Турция. Обичам често да ходя там, но този път главният мислител и инициатор на пътешествията в семейството реши друго.
Та в един прекрасен ден Сашо ми съобщи, че на 22 юни тръгваме... Някъде към Черна гора и Хърватия, но къде и как, предстои да бъде измислено. Имало време! Само да уточня, че това с казването се случи, не помня точно кога, но около седмица преди определената дата за тръгване. Сами виждате, че времето за реакция и мисъл е ограничено до минимум, но при нас нещата все така се случват. А, и да не пропусна - два дни преди пътуването си резервираме места в Черна гора, а вечерта преди тръгване - хотел в Македония. Другите нощувки ги мислим в движение. Стресово е на моменти, но някак, за близо 20 години, съм му свикнала и го оставям да оправя нещата сам. А те пък, като по чудо, винаги му се получават! Така че след дългите години съвместно съжителство вече знам - търпение му е майката! И така след дългата увертюра (благодаря на тези, които я прочетоха) започвам същинския разказ като ще се старая да не изпадам в излишни лирични отклонения, доколкото ми е възможно.
Дойде уречения ден. Багажът е събран от предната вечер и чинно подреден в един куфар. Такава е инструкцията, отново от Сашо - един куфар (среден размер), една плажна и една дамска чанта (ръчен багаж). И това за четири човека! Нискотарифните самолетни компании ряпа да ядат относно ограниченията си в багажа. Не че нещо, ама място за въдиците трябва да има... Естествено, че не споря, някак не върви да се караме на тръгване, но тайничко добавям тук - там из чантите по още нещо и си знам, че и моят час ще дойде и той ще съжали, че не ме е оставил да натъпча куфара с десет рокли, осем чифта бански, шалове, шапки, дънки, тениски, блузи и още неща, за които сега не се сещам. По-късно ще разберете защо.
Едва дочакваме да свърши работния ден. Качваме се в колата и тръгваме на път. По предварителни данни тази нощ ще спим в България, в Кюстендил, та именно натам сме се запътили.
И ето най-любимият момент от всяко тръгване за някъде: За пътуването из страната няма какво да пиша. Все още сезонът не е в разгара си, та някак лесно и бързо се придвижваме. Разбира се, не минава съвсем леко - дъжд ни наваля по магистралата, понапече ни после, но в колата е добре, та метеорологичните промени не ни вълнуват особено.
Привечер пристигаме в Кюстендил. И друг път сме били тук, та аз си го харесвам това градче. Има една специфична атмосфера в него, която на мен много ми допада. Не мога да обясня защо и как, но си го чувствам като мое пространство, сякаш корен имам тук. Градът на Владимир Димитров - Майстора и Димитър Пешев. Първият всички го знаете, а вторият е известен с това, че е един от хората, спасили българските евреи (48 000 души) от сигурна смърт в Аушвиц. Днес сравняват делото му с това на Шиндлер.
Бързо откриваме хотелчето - почивна станция, където ще преспим тази нощ. Сашо е запазил места, все пак. Вероятно три минути преди да запали колата и да тръгнем, но... Имаме ли стая? Имаме! Даже цял апартамент, с тераса, в центъра на града. А на рецепция са повече от гостоприемни. Настаняват ни бързо и ни дават напътствия къде може да похапнем, къде да се разходим и какво да видим. Естествено, че ще се възползваме от информацията, само да оставим багажа и хукваме. Време няма! Скоро ще се стъмни.
Ето го хотелът -
• почивна станция "Пауталия" - в booking
• уеб сайт на хотела
А в града - празник! Празник на черешата. Някакъв местен повод за всеобщо веселие, но и на нас ни допадна много. И на концерт отиваме - Ирина Флорин пее стари и нови парчета. И поредния мач от световното първенство по футбол гледаме. Всичко си ни е наред.
Ден втори Охрид, Македония
На следващия ден събуждането ни е в 6:00 часа. Приключенията явно си вървят с ранно ставане, защото в следващите дни все така ще ни се случва. Та ставаме, събираме багажа, минаваме през местна закусвалня, купуваме закуски и кафе и сме готови за път. Дестинацията за днес е Охрид, Македония. Оказва се, обаче, че навигацията ни отказва да открие търсеното от нас място. Изобщо не дава индикации за съществуването на такава държава като Македония. След кратко чудене и ровене се оказва, че не търсим правилно. Държавата се изписва като Бивша югославска република Македония. И воала! Пътят ни е изчислен, посоката също, а на нас не ни остава друго освен да потеглим към близкото ГКПП Гюешево.
Времето от сутринта се очертава студено, облачно и дъждовно. Споменах вече, че Сашо мрънкаше за многото багаж, нали? И наложеното от него ембарго относно количеството приготвени дрехи за из път?! Е, още малко и ще дойде моят ред да докажа, че правилото "Слушай жената!" винаги, ама винаги е в сила.
И докато си мисля за времето и дъжда навън, вече сме на границата.
ГКПП Гюешево е на около 20 километра от Кюстендил. Опашка от коли няма. Проверяват набързо документите ни (минаваме с лични карти) и ето че сме в Македония.
Като цяло пътуването е леко. Пътят - хубав, движението - нормално. В Скопие не влизаме да разглеждаме, а минаваме по "обиколницата" - пат што поминува околу населено место. Последното го взех от "дигитален речник на македонскиот jазик". Едва ли някой се нуждае от превод, затова и няма да превеждам.
И така след около 300 изминати километри вече сме в Охрид.
Малко преди да тръгнем четох статия в туристически сайт, където обясняват как Охрид е един от най-слънчевите градове и как само в около 15 дни от годината тук слънцето не грее. Е, ние явно уцелваме един от тези дни. Не само, че не пече, но и духа вятър. Ту вали, ту спира и никак, ама никак не предразполага към разходки.
Ние, обаче, решително се запътваме към центъра на града, за да го разгледаме. Първото ми впечатление е, че движението си е доста натоварено, а място за паркиране трудно се намира. В началото на главната улица, до паметника на Св. Климент Охридски и пристана на корабчетата, които плават до манастира "Св.Наум" има доста голям паркинг, естествено платен. Искат ни по 1 евро на час. Плащаме си и решаваме, че въпреки времето ще се опитаме да се поразходим. Слизайки от колата, първото нещо, което правим е да отворим куфара и бързо да извадим връхни дрехи. Горници има за всички, но с дълъг панталон се уреждам само аз. Не че е толкова студено, но удоволствието да застанеш със скръстени пред гърдите си ръце и да погледнеш Сашо многозначително, казвайки с очи: "Видя ли, че бях права?! Дрехи си трябват.", е несравнимо. Както и да е. Облечени кой с каквото има, тръгваме на разходка.
Малко информация за македонските история, език и култура Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския. В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.
Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Република Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев.
След кратката разходка из центъра на града аз стигам до извода, че Охрид е място, където са събрани няколко култури и традиции - българска, турска, македонска и албанска. Усещането е все едно съм на място, където съм била и преди. Нищо различно, нищо специфично. Дори и похапването ни за обяд се състоя в едно ресторантче, предлагащо предимно специалитети от турската кухня. Добре похапваме всички, а изненадата ни е огромна, когато идва ред за плащането - само 15 евро за целия обяд. Да, по заведенията може да се плаща в евро. Освен това е вкусно и евтино. Как да не се изкушиш да опиташ това и онова!
За наша радост времето започна да идва на себе си. Взе да се появява това прословуто охридско слънце. Решаваме, че все още е рано за настаняване в хотел и ще отидем до манастира "Св.Наум". По принцип до там може да се стигне с корабче по Охридското езеро, но се оказа, че е отплавало малко преди да се появим ние. Не ни се чака до следващия курс, който е чак следобед, та се качваме на колата и потегляме натам.
Манастирът "Св.Наум" Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро, в непосредствена близост до границата с Албания и на 30 километра южно от град Охрид.
Манастирът е от края на 9 век, а негов основател е ученикът на Св. Кирил и Методий - Св. Наум. През вековете е преустройван няколко пъти, поради това сегашният му архитектурен облик е уникален. В манастира се пазят мощите на светеца Наум. Манастирът „Свети Наум“ е поклонническа дестинация. Традиционно се смята, включително от мюсюлманското население в региона, че поклонението там помага при психични заболявания. В миналото поклонниците са можели да пренощуват в помещението до параклиса с гроба на основателя на манастира свети Наум, отдясно на манастирската църква, в молитви за изцеление, а днес – в обособена хотелска част.
Приключваме с разходката из манастирския комплекс и тръгваме към хотела, където ще нощуваме тази вечер - Lagadin hotel. Хотелът се намира някъде между манастира "Св.Наум" и Охрид, на много удобно място за пътуващи с кола. По пътя е и едновременно с това е на брега на самото езеро. Пред него има плаж с шезлонги и чадъри, заведения и сравнително голям паркинг за гости. Бързо ни настаняват, а моята първа работа е да намеря паролата за Wi-fi. Не че в апартамента, където сме връзката е чудесна, но все пак успявам да осъществя някакъв контакт със света. Само ще вметна нещо относно интериора в хотела - на снимките всичко е много по-хубаво. Лично аз не съм очарована от това, което виждам. Вярно е, че са две отделни стаи, големи легла за нас и децата, баня с топла вода, тераси, но нещо не ме грабва тук, ама никак. А по принцип не съм от претенциозните. Градината и плажът навън, обаче, са добре.
Но пък и не съм дошла да стоя в хотела, та бързо се освежаваме и пак сме в колата. Връщаме се в Охрид. Следобед е, а времето вече е прекрасно. Има още няколко неща, които сме си набелязали да направим. Първото от тях е да се качим до Самуиловата крепост. Самуиловата крепост Охридското кале или Горни Сарай (на македонска литературна норма: Охридско Кале, Горни Сарај), наречена по-късно Самуилова крепост или Самуиловата твърдина (Самуилова тврдина) е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил. Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид. (източник:bg.wikipedia.org)
Лесно стигаме до крепостта, но отново уточнявам, че навсякъде се движим, ползвайки навигацията и нямаме особени проблеми да достигнем желаната дестинация. Сашо понякога не е доволен от маршрутите, които ни предлага милата женичка от навигационната система, та му се налага да води ожесточени спорове с нея. Забавно е да ги слушаш и в такива моменти цялото домочадие искрено се забавлява. В крайна сметка става това, което шофьорът иска - маршрутът е преизчислен и нещата си идват на място. Минаваме по уличките на стария град Вароша, следваме табели, указания, навигация и ето, че стигаме пред портите на крепостта. Мястото за паркиране сякаш нас чака, та и там не срещаме някакви затруднения. На входа се оказва, че ние македонски денари нямаме. Цял ден си плащаме в евро или в лева, но тук ударихме на камък. Човекът, обаче, явно свикнал да си общува с такива като нас директно си ни праща на сергиите пред крепостта. Там щели да ни оправят. Ами оправиха ни. Купихме си магнитче, а на мен ми се наложи да си купя гривна. Не за нещо друго, ами парите да развалим и входът да си платим. Аз иначе гривни от този тип си имам и тази едва ли щях да си я купя, но мнооого се наложи и...абе направо спасих положението с моя нов накит с охридски перли (уж). И ето ни с едно магнитче напред, една гривна за мен и четири билета за вход в крепостта. Иначе мястото наистина си струва да бъде видяно. Не че е нещо, което рядко може да се види, но гледката от там е невероятна.
Крепостта отвътре:
Ние и крепостта
След като разглеждаме Самуиловата крепост и се качваме на всички възможни и сравнително достъпни възвишения, доволни излизаме през портите. Вдясно от нас се натъкваме на едно прекрасно кафене - хем на високо, хем на тихо място. Гледка - прекрасна, хора почти няма, а тишината е навсякъде около нас. Вярно, че и времето е едно такова следобедно и повечето туристи са се изморили и прибрали за почивка, но за мен това е идеално. Сядам, поръчвам си кафе и сок и се наслаждавам на тишината и красотата. Децата и те ми влизат в положение и те си кротуват. Баща им също.
Следващата ни спирка в Охрид е самото Охридско езеро и по-точно разходка с лодка по него. Отново сме на паркинга до паметника на Св.Климент Охридски, отново плащаме на момчето, което вече ни познава - запомнил ни е от сутринта и отново тръгваме към кея. Сега обаче е топло, слънчево и тихо. Лодки много, само чакат да си изберем. От последната лодка се показва едно момче и ни предлага за 10 евро всичките да ни повози. Не му мислим много, а и реално за това сме дошли. Качваме се, заемаме места и тръгваме. Момчето, което е наш гид се казва Иван, като ударението е на "и", а не като при нас на "а". Та този Иван започва да ни разказва интересни факти от тяхната история. Показва ни местата, които задължително трябва да снимаме, обяснява ни за тях. И тъкмо ми става интересно да слушам как представят нашата история за тяхна, Сашо го прекъсва с думите: "При нас фактите са по-различни" или нещо подобно. И то момчето се сконфузи и стана по-обрано в обясненията и разказа си. Сбутвам аз Сашо да мълчи, че искам да чуя автентичен македонски разказ за македонската история, за македонската азбука, за македонските владетели и т.н., но уви...друг път. Сега не ми остава друго освен да снимам.
Това бе денят ни в Охрид. Забавно и интересно се получи, въпреки че не бях с големи очаквания за това изживяване. А времето напредва и трябва да се вечеря някъде. Бързо решаваме в коя посока ще тръгнем след разходката с лодка и къде ще похапнем. След това ни чака сън, а утре път. Накъде?! Ще стане ясно в следващата част на пътеписа.
http://didastravel.blogspot.com/
Македония (Охрид) - Черна гора (Котор) - Хърватия (Дубровник) - Албания - Гърция
Ден първи
И така....крайно време е да го опиша това пътуване, че доста време мина, а емоциите отшумяват, някои неща се позабравят, пък и да си мине по реда, та другото да дойде. Лято е и още има къде да се отиде!
Като за начало да си кажа, че по принцип съм си фен на Гърция и Турция. Обичам често да ходя там, но този път главният мислител и инициатор на пътешествията в семейството реши друго.
Та в един прекрасен ден Сашо ми съобщи, че на 22 юни тръгваме... Някъде към Черна гора и Хърватия, но къде и как, предстои да бъде измислено. Имало време! Само да уточня, че това с казването се случи, не помня точно кога, но около седмица преди определената дата за тръгване. Сами виждате, че времето за реакция и мисъл е ограничено до минимум, но при нас нещата все така се случват. А, и да не пропусна - два дни преди пътуването си резервираме места в Черна гора, а вечерта преди тръгване - хотел в Македония. Другите нощувки ги мислим в движение. Стресово е на моменти, но някак, за близо 20 години, съм му свикнала и го оставям да оправя нещата сам. А те пък, като по чудо, винаги му се получават! Така че след дългите години съвместно съжителство вече знам - търпение му е майката! И така след дългата увертюра (благодаря на тези, които я прочетоха) започвам същинския разказ като ще се старая да не изпадам в излишни лирични отклонения, доколкото ми е възможно.
Дойде уречения ден. Багажът е събран от предната вечер и чинно подреден в един куфар. Такава е инструкцията, отново от Сашо - един куфар (среден размер), една плажна и една дамска чанта (ръчен багаж). И това за четири човека! Нискотарифните самолетни компании ряпа да ядат относно ограниченията си в багажа. Не че нещо, ама място за въдиците трябва да има... Естествено, че не споря, някак не върви да се караме на тръгване, но тайничко добавям тук - там из чантите по още нещо и си знам, че и моят час ще дойде и той ще съжали, че не ме е оставил да натъпча куфара с десет рокли, осем чифта бански, шалове, шапки, дънки, тениски, блузи и още неща, за които сега не се сещам. По-късно ще разберете защо.
Едва дочакваме да свърши работния ден. Качваме се в колата и тръгваме на път. По предварителни данни тази нощ ще спим в България, в Кюстендил, та именно натам сме се запътили.
И ето най-любимият момент от всяко тръгване за някъде: За пътуването из страната няма какво да пиша. Все още сезонът не е в разгара си, та някак лесно и бързо се придвижваме. Разбира се, не минава съвсем леко - дъжд ни наваля по магистралата, понапече ни после, но в колата е добре, та метеорологичните промени не ни вълнуват особено.
Привечер пристигаме в Кюстендил. И друг път сме били тук, та аз си го харесвам това градче. Има една специфична атмосфера в него, която на мен много ми допада. Не мога да обясня защо и как, но си го чувствам като мое пространство, сякаш корен имам тук. Градът на Владимир Димитров - Майстора и Димитър Пешев. Първият всички го знаете, а вторият е известен с това, че е един от хората, спасили българските евреи (48 000 души) от сигурна смърт в Аушвиц. Днес сравняват делото му с това на Шиндлер.
Бързо откриваме хотелчето - почивна станция, където ще преспим тази нощ. Сашо е запазил места, все пак. Вероятно три минути преди да запали колата и да тръгнем, но... Имаме ли стая? Имаме! Даже цял апартамент, с тераса, в центъра на града. А на рецепция са повече от гостоприемни. Настаняват ни бързо и ни дават напътствия къде може да похапнем, къде да се разходим и какво да видим. Естествено, че ще се възползваме от информацията, само да оставим багажа и хукваме. Време няма! Скоро ще се стъмни.
Ето го хотелът -
• почивна станция "Пауталия" - в booking
• уеб сайт на хотела
А в града - празник! Празник на черешата. Някакъв местен повод за всеобщо веселие, но и на нас ни допадна много. И на концерт отиваме - Ирина Флорин пее стари и нови парчета. И поредния мач от световното първенство по футбол гледаме. Всичко си ни е наред.
Ден втори Охрид, Македония
На следващия ден събуждането ни е в 6:00 часа. Приключенията явно си вървят с ранно ставане, защото в следващите дни все така ще ни се случва. Та ставаме, събираме багажа, минаваме през местна закусвалня, купуваме закуски и кафе и сме готови за път. Дестинацията за днес е Охрид, Македония. Оказва се, обаче, че навигацията ни отказва да открие търсеното от нас място. Изобщо не дава индикации за съществуването на такава държава като Македония. След кратко чудене и ровене се оказва, че не търсим правилно. Държавата се изписва като Бивша югославска република Македония. И воала! Пътят ни е изчислен, посоката също, а на нас не ни остава друго освен да потеглим към близкото ГКПП Гюешево.
Времето от сутринта се очертава студено, облачно и дъждовно. Споменах вече, че Сашо мрънкаше за многото багаж, нали? И наложеното от него ембарго относно количеството приготвени дрехи за из път?! Е, още малко и ще дойде моят ред да докажа, че правилото "Слушай жената!" винаги, ама винаги е в сила.
И докато си мисля за времето и дъжда навън, вече сме на границата.
снимка: bg.wikipedia.org |
ГКПП Гюешево е на около 20 километра от Кюстендил. Опашка от коли няма. Проверяват набързо документите ни (минаваме с лични карти) и ето че сме в Македония.
Снимки по пътя |
Наближаваме мястото, където трябва да платим такса за ползването на магистрала. На македонски това място се нарича "патарина". |
Първата патарина по пътя ни. Следват още няколко. |
Таксата, която се заплаща за лек автомобил е различна на различните толове (патарини), различна е и в зависимост от това в каква валута ще бъде платена. На този тол е 60 македонски денара. Ние плащаме в евро - 1.50 евро. Уточнявам, че по принцип 1 евро е 61-62 денара и ясно се вижда, че сметката не излиза, но... Изнервящото тук е, че толовете до Охрид са доста и се налага често да се спира (от порядъка на шест, ако не пропускам някой). Крайната сума от платените такси до Охрид е от порядъка на 7-8 евро, а ако плащаш в денари е по-евтино. |
Това открих като цени в мрежата |
И така след около 300 изминати километри вече сме в Охрид.
Малко преди да тръгнем четох статия в туристически сайт, където обясняват как Охрид е един от най-слънчевите градове и как само в около 15 дни от годината тук слънцето не грее. Е, ние явно уцелваме един от тези дни. Не само, че не пече, но и духа вятър. Ту вали, ту спира и никак, ама никак не предразполага към разходки.
Ние, обаче, решително се запътваме към центъра на града, за да го разгледаме. Първото ми впечатление е, че движението си е доста натоварено, а място за паркиране трудно се намира. В началото на главната улица, до паметника на Св. Климент Охридски и пристана на корабчетата, които плават до манастира "Св.Наум" има доста голям паркинг, естествено платен. Искат ни по 1 евро на час. Плащаме си и решаваме, че въпреки времето ще се опитаме да се поразходим. Слизайки от колата, първото нещо, което правим е да отворим куфара и бързо да извадим връхни дрехи. Горници има за всички, но с дълъг панталон се уреждам само аз. Не че е толкова студено, но удоволствието да застанеш със скръстени пред гърдите си ръце и да погледнеш Сашо многозначително, казвайки с очи: "Видя ли, че бях права?! Дрехи си трябват.", е несравнимо. Както и да е. Облечени кой с каквото има, тръгваме на разходка.
Много ветровито се оказа на това Охридско езеро! |
Малко информация за македонските история, език и култура Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския. В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.
Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Република Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев.
Паметник на Св.Климент Охридски |
След кратката разходка из центъра на града аз стигам до извода, че Охрид е място, където са събрани няколко култури и традиции - българска, турска, македонска и албанска. Усещането е все едно съм на място, където съм била и преди. Нищо различно, нищо специфично. Дори и похапването ни за обяд се състоя в едно ресторантче, предлагащо предимно специалитети от турската кухня. Добре похапваме всички, а изненадата ни е огромна, когато идва ред за плащането - само 15 евро за целия обяд. Да, по заведенията може да се плаща в евро. Освен това е вкусно и евтино. Как да не се изкушиш да опиташ това и онова!
За наша радост времето започна да идва на себе си. Взе да се появява това прословуто охридско слънце. Решаваме, че все още е рано за настаняване в хотел и ще отидем до манастира "Св.Наум". По принцип до там може да се стигне с корабче по Охридското езеро, но се оказа, че е отплавало малко преди да се появим ние. Не ни се чака до следващия курс, който е чак следобед, та се качваме на колата и потегляме натам.
Манастирът "Св.Наум" Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро, в непосредствена близост до границата с Албания и на 30 километра южно от град Охрид.
Манастирът е от края на 9 век, а негов основател е ученикът на Св. Кирил и Методий - Св. Наум. През вековете е преустройван няколко пъти, поради това сегашният му архитектурен облик е уникален. В манастира се пазят мощите на светеца Наум. Манастирът „Свети Наум“ е поклонническа дестинация. Традиционно се смята, включително от мюсюлманското население в региона, че поклонението там помага при психични заболявания. В миналото поклонниците са можели да пренощуват в помещението до параклиса с гроба на основателя на манастира свети Наум, отдясно на манастирската църква, в молитви за изцеление, а днес – в обособена хотелска част.
Корабчето от Охрид пристига. Пасажерите му слизат за разходка. |
Павираната алея към манастира |
Св.Наум |
Отсреща, съвсем наблизо е Албания. |
Пауните са важна част от манастира. |
Лодките и изворите на Охридското езеро. Лодките са с гребла, за да не замърсяват чистите води. Наоколо има заведения, предлагащи пъстърва, кебапчета, плескавица и др. |
Но пък и не съм дошла да стоя в хотела, та бързо се освежаваме и пак сме в колата. Връщаме се в Охрид. Следобед е, а времето вече е прекрасно. Има още няколко неща, които сме си набелязали да направим. Първото от тях е да се качим до Самуиловата крепост. Самуиловата крепост Охридското кале или Горни Сарай (на македонска литературна норма: Охридско Кале, Горни Сарај), наречена по-късно Самуилова крепост или Самуиловата твърдина (Самуилова тврдина) е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил. Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид. (източник:bg.wikipedia.org)
снимка - http://muzejohrid.mk/samoilova-tvrdina |
Крепостта отвътре:
Ние и крепостта
Аз, децата и гривната! |
След като разглеждаме Самуиловата крепост и се качваме на всички възможни и сравнително достъпни възвишения, доволни излизаме през портите. Вдясно от нас се натъкваме на едно прекрасно кафене - хем на високо, хем на тихо място. Гледка - прекрасна, хора почти няма, а тишината е навсякъде около нас. Вярно, че и времето е едно такова следобедно и повечето туристи са се изморили и прибрали за почивка, но за мен това е идеално. Сядам, поръчвам си кафе и сок и се наслаждавам на тишината и красотата. Децата и те ми влизат в положение и те си кротуват. Баща им също.
Следващата ни спирка в Охрид е самото Охридско езеро и по-точно разходка с лодка по него. Отново сме на паркинга до паметника на Св.Климент Охридски, отново плащаме на момчето, което вече ни познава - запомнил ни е от сутринта и отново тръгваме към кея. Сега обаче е топло, слънчево и тихо. Лодки много, само чакат да си изберем. От последната лодка се показва едно момче и ни предлага за 10 евро всичките да ни повози. Не му мислим много, а и реално за това сме дошли. Качваме се, заемаме места и тръгваме. Момчето, което е наш гид се казва Иван, като ударението е на "и", а не като при нас на "а". Та този Иван започва да ни разказва интересни факти от тяхната история. Показва ни местата, които задължително трябва да снимаме, обяснява ни за тях. И тъкмо ми става интересно да слушам как представят нашата история за тяхна, Сашо го прекъсва с думите: "При нас фактите са по-различни" или нещо подобно. И то момчето се сконфузи и стана по-обрано в обясненията и разказа си. Сбутвам аз Сашо да мълчи, че искам да чуя автентичен македонски разказ за македонската история, за македонската азбука, за македонските владетели и т.н., но уви...друг път. Сега не ми остава друго освен да снимам.
Старият град Вароша |
„Свети Йоан Богослов – Канео” |
Това бе денят ни в Охрид. Забавно и интересно се получи, въпреки че не бях с големи очаквания за това изживяване. А времето напредва и трябва да се вечеря някъде. Бързо решаваме в коя посока ще тръгнем след разходката с лодка и къде ще похапнем. След това ни чака сън, а утре път. Накъде?! Ще стане ясно в следващата част на пътеписа.
http://didastravel.blogspot.com/
от Кюстендил до Охрид и него самия - всички места съм ги обиколила и ме върнахте към хубави спомени. На старата част на града и на височината към Самуиловата крепост има и други църкви , стари и много интересни като история, но и в тях се плаща. Те не са като нас. Ние бяхме група с фирма, три дни стояхме в Македония и малко ни беше, въпреки че се правят на интересни и ни крадат историята. Ние повече ги резнахме от Сашо, той пак елегантно се е изказал. Но хубави места са, и манастира, там има и чешма с корито , хвърля се стотинка за късмет, че ще се върнеш. Чакам да разкажете нататък. В Охрид е къща - музей на братя Миладинови, също много богата и интересна. А вечер правихме отделен от лодката круиз с кораб и пихме грог, капитана черпи. Да сте живи и здрави пак да отидете.
цитирайИ аз имам хубави спомени от Охрид, Дида Павлова. Ходил съм два пъти, като обходих почти целия град.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 53