рецензии за нови книги, разкази, стихове
Постинги в блога
06.01 12:00 -
Мама ръси брашно от небето
Цели 19 години без нашата майка Радка Христова.
Мамо, все повече заприличвам на теб...
05.01 15:41 -
Благодаря за даровете
"Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези...
04.01 15:44 -
Пеенето прогонва тъгата
От романа ми "Някъде другаде",издателство Жанет 45
Откъс
03.01 16:18 -
Пет фрагмента за разказ
Димитрина Бояджиева
Вървяха бавно. Той, обгърнал раменете щ, нежно я водеше по заснежената улица. Очите му бяха ласкави, уверено-властни. Тя, отпуснала глава на рамото му, дишаше учестено. В сияйния щ...
02.01 20:16 -
Между доброто и лошото
За много години и радости!
Тя
29.12.2023 17:50 -
Да погалиш пеперуда
Разказ
Този летен разказ е написан по истински случай. От случващите се около нас неща бих казала, че има употребени социално и емоционално некоректни думи, но не желая да се съобразявам с измислени правил...
28.12.2023 20:13 -
Изневяра
Разказ
24.12.2023 14:17 -
Вещи или спомени
Диляна Николова
В семейство с шест деца и четири внучета въпросът с организацията на празнуването на Рождество е сложен. Бройката в минималния състав е четиринадесет души. Как се приготвя храната за тях? Ами подаръците? В един...
22.12.2023 20:20 -
Каква загуба на надежди
Необикновен подарък
Момче подарява на момиче морето... докъдето се вижда.
21.12.2023 14:22 -
Биолюбов
Зелените, тъмнозелените нейни очи, или каквито и да са в момента, изтичат като вадички от масата по пода. Кап-кап. Няма желание да стане. Няма порив да вдигне главата си от празната чиния и да посегне към купичката с кафяв...
20.12.2023 14:40 -
Блестете вие, не тиганите ви
Една гръцка поговорка казва: "Не позволявайте на тиганите ви да блестят по-ярко от вас. Не приемайте почистването на къщата толкова сериозно.
Изтупайте праха при необходимост, но отделете време за рисуван...
19.12.2023 17:43 -
Неговата съм
Разказ
Пет следобед. С десния крак съм по пътеката към хижата, с левия в локвата на разкаляния от топящия се сняг декември. Нощта се задава - блокче черен шоколад, заврян в джоба на ватираната ми риза. Не, н...
Търсене
За този блог
Гласове: 4325