ЛЮДА
Лозята издъхваха в жегата, жълти като небето, което се беше объркало и посред лято трупаше облаци, но и в тях нямаше прохлада. Те бяха клещи, в които лятото се огъваше от умора. Люда пет пари не даваше за него. Лозята нямаха ...

   
    НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ…
„... докато един от нас си сложи чехли,

  ЗАКЛИНАНИЕ
Като лазерен лъч
мисълта ми разрязва пространството,

ОБСАДЕНИЯТ ЗАВОЕВАТЕЛ В ТРОЯ/Н/
Бях един от скритите във коня.
Но и воинът,

 
Да не съдим другите - нямаме право на това!
Нека свеждаме глава за поздрав и поклон ,а не за да вземем камък...

        Любов ли?
Солун. Бяло море. Море без плаж. Сигурно има очарование – няма струпване на хора, които без оглед на физиката си я демонстрират под един-два парцала, наречени „бански костюм”. Реших се на тази екскурзия...

    . . . . .
И ЕТО - цветен дъжд над нас -
върху кайсиевите цветове.