рецензии за нови книги, разкази, стихове
Постинги в блога от Януари, 2026 г.
29.01 15:22 -
Балканска отровна гъба
Откъс от романа ми "Часовникът, който върви назад"
Учениците тук са в традиционната октомврийска ваканция. Синът на Антоан не е никак лош на външен вид и изобщо не е за изпускане. Но ако МС се събере с баща му шансовете ми за ро...
27.01 14:09 -
Две сестри
Стефан отлетя за Москва, прекачи се на влака в 22.05 за Санкт-Петербург и след седем-осем часа пи първото си кафе. Гарата се намираше точно в центъра на града и той щеше да го разгледа, но нетърпението му да зърне след десетина г...
26.01 13:54 -
Небрежност, разсеяност и беля
Днес рано-рано се стресирах и желая да "отблъсна" станалото и да го надживея.
Моля, не ми се смейте!
25.01 15:00 -
Дръж езика си зад зъбите
Доброто и лошото вървят под ръка в живота ни.
Нормално, разбираемо.
24.01 18:29 -
В процес на писане
От започнат роман за юноши и възрастни
Болката не е събитие. Никога няма идеален момент за нея. Идва и оставя решението в ръцете ти. Апартаментът ми се струваше спретнат, уютен и безопасен. До тази сутрин. Дъждът бараб...
22.01 13:12 -
До какво води понякога очарованието
Пристрастих се към жената, към нейните вталени, изискани тоалети, черният кок, шарещите наляво-надясно кафяви очи. Май и тя ме одобри, макар по-късно да си призна, че в първия миг ме е взела за горделивка и се почудила как ли ще...
21.01 12:57 -
Ранобудно
Ставам рано, наистина рано. По навик, а вече от години и с желание, даже с нетърпение да не пропусна вълшебствата, предназначени лично за моята личност. Харесвам тишината на града, тъмнината преди зазоряване, самотните улични лам...
17.01 19:29 -
Калин Красимиров
Сам започва да засажда по една фиданка всеки ден
През 1979 г. 16-годишен индийски младеж на име Джадав Пайенг открива десетки змии, загинали от жегата, върху безплодна пясъчна коса, отмита от водите на река Брахмапутра. Т...
16.01 12:52 -
"Ние, врабчетата" - Йордан Радичков
"Ние, врабчетата, може и да загиваме, но перушината ни остава жива по земята... хората събират перушината ни, пълнят своите възглавници, защото как иначе хората биха летели нощем, насън, ако не спяха върху птича перушина!...
Ако в...
11.01 16:39 -
Щъркелът, който надживя моята баба
Откъс от романа ми "Ферма за калинки"
10.01 12:05 -
Иглика Дионисиева
И след яркия и всепревземащ изгрев
луната не помръдва от мястото си
09.01 13:02 -
Бела и Андро
Иска да го сънува. Един сън – не е милион евро или околосветско пътешествие. Може желанието й да е странно, но не и неизпълнимо. Съгласна е на кратък сън.
Мъжкият глас жужи край ухото й, Валери грабва дървената лъжица и опи...
Търсене
За този блог

Гласове: 5722