Седмично меню
Лежейки в неделната мъгла

 
"Пораснах. Забелязах, че и големите са уязвими и беззащитни. Това хич не ми допадна. Какъв е смисълът да растеш, ако се източваш нагоре, а отвътре си горе-долу рохкав, розов и крехък, т.е. същият."
Из романа ми "Часовникът, който върви...

 
изваждане на луковици
корените на лятото

 
Есенният страх,
че зимата ще дойде,

 
Коя ли съм
С времето приличам все повече

 
      Облачно
Заоблачава се между тях

 
 * * * * * * * 
Да помолиш за милост.

 
          * * * * * * * 
Това, което правим, трябва да го правим с обич,

 
"- Да ти имам ли доверие? – издава се и накланя кестенявите си коси към мен. Забелязвам два бели косъма край лявото ухо. Младостта си отива, на един крак и с ежемесечно боядисване на косата, дори и за нея. Домъчнява ми за половин ...

 
 
 

 
От гнева си ще издигна планина, но какво от това.
Няма да имам никакво желание да се катеря по върховете ѝ.