В очакване на вятъра
Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:

   О-о-о-ох! Ох! Предпочитам да казвам: Ах, но не излиза от гърлото...
Две седмици болката ме навестява. Като любовница, наумила си на всяка цена да ми отнеме съпруга.
Денем е търпимо, прилича на погалване с шал от коприва, но вечер, в...

    Дребна риба съм във Външно.
Е, не съм портиер. Но няма да ме
видите на пресконференциите. Има ли

    Очакване
  Тази красива жена 
е увита в станиол. 

                       
                     
 

 
Не можеш да заспиш. Пак преяде със зелеви сарми. Жена ти диша спокойно до теб, грамадното й тяло не е променило позата си, откакто си легнахте. Още една досадна Нова година, през която нямаше какво друго да правиш, освен да се тъпчеш ...

  Ашладисване на райската ябълка
  Не трябва да ядеш зелени ябълки – така ме посъветва, вместо Бог. И обеща, че ще ме носи на ръце, че ще живея в приказка и ще се чувствам като в Рая.   Започна да строи от камък къща, ала ръцете му...

                                       
 Партитура за синева
Няма нищо в душата ми 

        
 
Йохан ван Ларен седеше на бюрото си, опрял лакти на плота и заровил почти прозрачните си пръсти в оредяващата си русолява коса. На това старо писалище бяха работили баща му, дядо му и прадядо му. През всичките тези дълги дес...

    Мостът
  Прегръщахме се до една колона на моста, извит над нас като волтова дъга. Между полюсите на гърдите ти прескочи искра и премина през пръстите на ръцете ми. Не ги отдръпнах. Бе главозамайващо. Сякаш се намирахме в кълбо...

                                Нощ
              Ето ме далеч от всичко, аз, Григорий Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртва космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожа...