Коронавирус: Защо Всички Грешат

HAF19 Юли 2021 Г.

Имунният отговор към вируса е по-силен, отколкото всички са мислили.

Оригиналната статия е публикувана в швейцарското списание Weltwoche (Световна седмица) на 10 юни. Авторът, Beda M Stadler е бивш директор на Института по имунология към Университета в Берн, биолог и почетен професор.

Щадлер е важен медицински специалист в Швейцария, той също обича да използва провокиращ език, който не бива да ви отвлича от изключително важните точки, които прави.

Тази статия е за Швейцария и не предполага, че ситуацията е абсолютно същата в световен мащаб. Застъпвам се за местни мерки според местните ситуации. Аз се застъпвам за разглеждане на реални данни, а не на абстрактни модели. Предлагам също да прочета докрай, защото Stadler прави важни моменти относно тестването за Sars-CoV-2.

  Защо Всички Грешаха

Коронавирусът бавно се оттегля. Какво всъщност се случи през последните няколко седмици? Експертите са пропуснали основни връзки. Имунният отговор срещу вируса е много по-силен, отколкото предполагахме .

От Беда М Щадлер

Medinside.ch, Beda M Stadler

 

Това не е обвинение, а безмилостен преглед [на настоящата ситуация]. Можех да се плесна, защото гледах Sars-CoV-2 твърде дълго с паника.

Донякъде ме дразнят много мои колеги по имунология, които досега са оставили дискусията за Covid-19 на вирусолог и епидемиолог. Чувствам, че е време да критикувам някои от основните и напълно погрешни публични изявления за този вирус.

Първо, погрешно е да се твърди, че този вирус е нов.

Второ, още по-грешно беше да се твърди, че населението вече няма да има известен имунитет срещу този вирус.

 

Трето, увенчаването на глупостта беше да се твърди, че някой може да има Covid-19 без никакви симптоми или дори да предаде болестта, без да показва никакви симптоми.

Но нека разгледаме това едно по едно.

1. Нов Вирус?

В края на 2019 г. в Китай беше открит коронавирус, който се смяташе за нов. Когато генната последователност, т.е. чертежът на този вирус, беше идентифициран и му беше дадено подобно име на идентифицирания през 2002 г. Sars, т.е. Sars-CoV-2, тогава вече трябваше да се запитаме доколко [този вирус] е свързан с други коронавируси, които могат да разболеят хората. Но не, вместо това обсъдихме от кое животно като част от китайско меню може да е произлязъл вирусът.

Междувременно обаче много повече хора смятат, че китайците са били толкова глупави, че са пуснали този вирус върху себе си в собствената си страна. Сега, когато говорим за разработване на ваксина срещу вируса, изведнъж виждаме изследвания, които показват, че този така наречен нов вирус е много силно свързан със Sars-1, както и с други бета-коронавируси, които ни карат да страдаме всяка година в форма на настинка.

Освен чистите хомологии в последователността между различните коронавируси, които могат да разболеят хората, [учените] понастоящем работят върху идентифицирането на редица области на вируса по същия начин, както ги идентифицират човешките имунни клетки.

Тук вече не става дума за генетичната връзка, а за това как нашата имунна система вижда този вирус, т.е. кои части от други коронавируси биха могли да бъдат използвани във ваксина.

И така: Sars-Cov-2 не е всичко толкова ново, а просто сезонен вирус на настинката, който мутира и изчезва през лятото, както правят всички вируси на настинка - което наблюдаваме в световен мащаб в момента.

Между другото, грипните вируси мутират значително повече и никой никога няма да твърди, че новият грипен вирус е напълно нов. Поради това много ветеринарни лекари бяха раздразнени от това твърдение за новост, тъй като от години ваксинират котки, кучета, прасета и крави срещу коронавируси.

2. Приказката За Липса На Имунитет

От Световната здравна организация (СЗО) до всеки Facebook-вирусолог, всички твърдяха, че този вирус е особено опасен, тъй като няма имунитет срещу него, тъй като е нов вирус.

Дори Антъни Фаучи, най-важният съветник на администрацията на Тръмп, отбелязваше в началото при всяка публична изява, че опасността от вируса се крие във факта, че няма имунитет срещу него. Двамата с Тони често седяхме един до друг на семинари по имунология в Националния здравен институт в Бетезда в САЩ, защото тогава работихме в свързани области. Така че известно време бях доста некритичен към неговите изявления, тъй като той беше мой уважаван колега.

Стотинката падна едва когато разбрах, че първият наличен в търговската мрежа тест за антитела [за Sars-CoV-2] е съставен от стар тест за антитела, предназначен да открие Sars-1. Този вид тест оценява дали има антитела в кръвта на някого и дали те са възникнали чрез ранна борба с вируса.

[Учените] дори извличат антитела от лама, които биха открили Sars-1, Sars-CoV-2 и дори вируса Mers. Също така стана известно, че Sars-CoV-2 има по-малко значително въздействие в райони в Китай, където Sars-1 преди това е бушувал.

Това е ясно доказателство, което спешно предполага, че нашата имунна система счита Sars-1 и Sars-Cov-2 поне частично идентични и че един вирус вероятно може да ни защити от другия.

Тогава разбрах, че целият свят просто твърди, че няма имунитет, но в действителност никой не е имал готов тест за доказване на такова твърдение. Това не беше наука, а чисти спекулации, основани на вътрешно чувство, което след това беше папагализирано от всички.

Към днешна дата няма нито един тест за антитела, който да описва всички възможни имунологични ситуации, като например: ако някой е имунизиран, от кога, към какво са насочени неутрализиращите антитела и колко структури съществуват върху други коронавируси, които могат да доведат до имунитет .

В средата на април работата беше публикувана от групата на Andreas Thiel в Charitй Berlin. Документ с 30 автори, сред които вирусологът Кристиан Дростен. Той показа, че при 34% от хората в Берлин, които никога не са били в контакт с вируса Sars-CoV-2, въпреки това показват имунитет срещу Т-клетки (имунитетът на Т-клетките е различен вид имунна реакция, вижте по-долу).

Това означава, че нашите Т-клетки, т.е. бели кръвни клетки, откриват често срещани структури, появяващи се на Sars-CoV-2 и обикновени вируси на настинка, и следователно се борят и с двете.

Изследване на Джон П.А. Йоанидис от Станфордския университет - според фондацията на Айнщайн в Берлин, един от десетте най-цитирани учени в света - показа, че имунитетът срещу Sars-Cov-2, измерен под формата на антитела, е много по-висок, отколкото се смяташе досега. Йоанидис със сигурност не е конспиролог, който просто иска да плува срещу потока; въпреки това сега той е критикуван, тъй като използваните тестове за антитела не са изключително точни.

С това неговите критици признават, че все още нямат такива тестове. Освен това, Джон П.А. Йоанидис е толкова научен тежък тежест, че всички германски вирусолози, взети заедно, са леки в сравнение.

3. Провалът На Моделистите

Епидемиологът също се влюби в мита, че няма имунитет сред населението. Те също не искаха да вярват, че коронавирусите са сезонни вируси на настинка, които ще изчезнат през лятото.

В противен случай техните криви модели биха изглеждали по различен начин. Когато първоначално най -лошите сценарии не се сбъднаха никъде, някои все още се придържат към модели, предсказващи втора вълна. Нека да им оставим надеждите - никога не съм виждал научен отрасъл, който да е маневрирал толкова много в офсайд.

Още не съм разбрал защо епидемиолозите се интересуват толкова повече от броя на смъртните случаи, отколкото от броя, който може да бъде спасен.

4. Имунология На Здравия Разум

Като имунолог се доверявам на биологичен модел, а именно този на човешкия организъм, който е изградил изпитана, адаптивна имунна система.

В края на февруари, като се прибрах от записа на [швейцарско политическо телевизионно дебатно предаване], споменах на Даниел Кох [бивш ръководител на швейцарската федерална секция „Комуникативни болести“ на Федералната служба за обществено здраве], че подозирам, че има беше общ имунитет сред населението срещу Sars-Cov-2.

Той се аргументира срещу моето виждане. По -късно все пак го защитих, когато каза, че децата не са движещ фактор за разпространението на пандемията. Той подозира, че децата нямат рецептор за вируса, което, разбира се, е глупост.

Все пак трябваше да признаем, че наблюденията му са верни. Но фактът, че всеки учен го нападна след това и поиска изследвания, за да докаже неговата теза, беше донякъде ироничен. Никой не поиска проучвания, за да докаже, че хората в определени рискови групи умират.

Когато първите статистически данни от Китай и по-късно данните в световен мащаб показват същата тенденция, тоест почти не се разболяват деца под десет години, всеки е трябвало да аргументира, че децата явно трябва да са имунизирани.

За всяко друго заболяване, което не засяга определена група хора, бихме стигнали до извода, че тази група е имунна. Когато хората за съжаление умират в старчески дом, но на същото място други пенсионери със същите рискови фактори остават напълно невредими, трябва също така да заключим, че те вероятно са били имунизирани.

Но този здрав разум изглежда убягна на много хора, нека ги наречем „отричащи имунитета“ просто за забавление. Тази нова порода отричащи трябваше да забележи, че по-голямата част от хората, които са имали положителни тестове за този вирус, т.е. вирусът е присъствал в гърлото им, не са се разболявали. Терминът „тихи носители“ е извикан от шапка и се твърди, че човек може да бъде болен, без да има симптоми. Не би ли било нещо!

Ако този принцип отсега нататък бъде натурализиран в сферата на медицината, здравните осигурители наистина биха имали проблем, но и учителите, чиито ученици сега биха могли да твърдят, че имат някаква болест, за да пропуснат училище, ако в края на деня човек не се нуждаеше симптоми вече да са болни.

Следващата шега, която някои вирусолози споделиха, беше твърдението, че тези, които са болни без симптоми, все още могат да разпространят вируса на други хора. „Здравите“ болни биха имали толкова много от вируса в гърлото си, че нормален разговор между двама души би бил достатъчен, за да може „здравият“ да зарази другия здрав.

В този момент трябва да направим дисекция какво се случва тук: Ако вирусът расте навсякъде в тялото, също и в гърлото, това означава, че човешките клетки умират. Когато [човешките] клетки умират, имунната система се предупреждава незабавно и се причинява инфекция.

Един от петте основни симптома на инфекция е болката. Разбираемо е, че засегнатите от Covid-19 може да не си спомнят първоначалното надраскано гърло и след това да твърдят, че не са имали симптоми само преди няколко дни. Но за лекарите и вирусолозите да превърнат това в история за „здрави“ болни хора, която разпалва паниката и често се дава като причина за по -строги мерки за блокиране, само показва колко лоша е наистина шегата. Поне СЗО не прие твърдението за асимптоматични инфекции и дори оспорва това твърдение на своя уебсайт.

Тук кратко и кратко резюме, особено за отричащите имунитета, как хората биват атакувани от микроби и как реагираме на тях: Ако в нашата среда има патогенни вируси, тогава всички хора - независимо дали са имунни или не - са атакувани от този вирус . Ако някой е имунизиран, битката с вируса започва.

Първо се опитваме да предотвратим свързването на вируса със собствените ни клетки с помощта на антитела. Това обикновено работи само частично, не всички са блокирани и някои вируси ще се прикрепят към съответните клетки. Това не трябва да води до симптоми, но също така не е болест.

Тъй като втората охрана на имунната система вече е призована в действие. Това са гореспоменатите Т-клетки, бели кръвни клетки, които могат да определят отвън, в кои други клетки вирусът сега се крие, за да се размножава.

Тези клетки, които сега инкубират вируса, се търсят в цялото тяло и се убиват от Т-клетките, докато последният вирус умре.

Така че, ако направим PCR тест за корона на имунен човек, не се открива вирус, а малка разбита част от вирусния геном. Тестът се връща положителен, стига да са останали мънички натрошени части от вируса.

Правилно: Дори инфекциозните вируси да са отдавна мъртви, тестът за корона може да се окаже положителен, тъй като методът PCR умножава дори малка част от вирусния генетичен материал достатъчно [за да бъде открит]. Точно това се случи, когато имаше глобални новини, дори споделени от СЗО, че 200 корейци, които вече са преминали през Covid-19, са заразени за втори път и че следователно вероятно няма имунитет срещу този вирус.

Обяснението на действително случилото се и извинение дойдоха едва по-късно, когато стана ясно, че имунните корейци са напълно здрави и имат само кратка битка с вируса. Най-важното беше, че остатъците от вируси се регистрираха при прекалено чувствителния тест и следователно се върнаха като „положителни“. Вероятно голям брой от ежедневно докладваните числа инфекции се дължат чисто на вирусни отломки .

PCR тестът с неговата изключителна чувствителност първоначално беше перфектен, за да установи къде може да бъде вирусът. Но този тест не може да установи дали вирусът е все още жив, т.е. все още заразен.

За съжаление, това също накара някои вирусолози да приравнят силата на резултата от теста с вирусното натоварване, т.е. количеството вирус, който някой може да издиша.

За щастие нашите дневни центрове все пак останаха отворени. Тъй като германският вирусолог е пропуснал тази част, тъй като по принцип те не гледат какво правят другите страни, дори ако броят на случаите в други страни намалява по-бързо.

5. Проблемът С Коронарния Имунитет

Какво означава всичко това в реалния живот? Изключително дългото време за инкубация от два до 14 дни - и съобщения от 22 до 27 дни - трябва да събуди всеки имунолог. Както и твърдението, че повечето пациенти вече няма да отделят вируса след пет дни.

И двете [твърдения] от своя страна всъщност водят до заключението, че има - някак на заден план - основен имунитет, който изкривява събитията, в сравнение с очаквания цикъл [на вирусна инфекция] - т.е. води до дълъг инкубационен период и бърз имунитет.

Този имунитет изглежда също е проблем за пациенти с тежко протичане на заболяването. Титърът ни на антитела, т.е. точността на нашата защитна система, намалява, колкото повече остаряваме. Но също така хората с лоша диета или с недохранване може да имат отслабена имунна система, поради което този вирус разкрива не само медицинските проблеми на дадена държава, но и социални проблеми.

Ако заразен човек няма достатъчно антитела, т.е. слаб имунен отговор, вирусът бавно се разпространява в цялото тяло. Сега, когато няма достатъчно антитела, остава само вторият, поддържащ крак на нашия имунен отговор: Т-клетките започват да атакуват заразените с вируси клетки по цялото тяло.

Това може да доведе до преувеличен имунен отговор, основно до масово клане; това се нарича цитокинова буря. Много рядко това може да се случи и при малки деца, в този случай наречен синдром на Кавасаки. Това много рядко явление при деца беше използвано и у нас за разпалване на паника.

Интересно е обаче, че този синдром се лекува много лесно. [Засегнатите] деца получават антитела от здрави донори на кръв, т.е. хора, преминали през коронавирусни настинки. Това означава, че прикритият [уж несъществуващ] имунитет в популацията всъщност се използва терапевтично.

Сега Какво?

Засега вирусът го няма. Вероятно ще се върне през зимата, но няма да е втора вълна, а просто настинка. Тези млади и здрави хора, които в момента се разхождат с маска на лицето, биха били по-добре да носят каска вместо това, защото рискът нещо да падне върху главата им е по-голям от този да получат сериозен случай на Covid-19.

Ако наблюдаваме значително нарастване на инфекциите в рамките на 14 дни [след като швейцарците облекчиха блокирането], поне бихме знаели, че една от мерките е била полезна. Освен това препоръчвам да прочетете най -новата работа на Джон П. А. Йоанидис, в която той описва глобалната ситуация въз основа на данни от 1 май 2020 г .: Хората под 65 години съставляват само 0,6 до 2,6 % от всички смъртоносни случаи на Covid. За да стигнем до върха на пандемията, ни е необходима стратегия, концентрирана само върху защитата на рисковите хора над 65 години. Ако това е мнението на топ експерт, второто заключване е просто забрана.

На връщане към нормалното би било добре за нас, гражданите, ако няколко плашещи хора се извиниха. Като лекари, които искаха триаж на над 80-годишни пациенти с Covid, за да спрат да ги проветряват. Също медии, които непрекъснато показваха алармиращи видеоклипове на италиански болници, за да илюстрират ситуация, която като такава не съществува.

Всички политици призовават за „тестване, тестване, тестване“, без дори да знаят какво всъщност измерва тестът. А федералното правителство за приложение, с което те никога няма да се захванат и ще ме предупреди, ако някой близо до мен е позитивен, дори и да не е заразен.

През зимата, когато грипът и други настинки отново обикалят, можем да се върнем към целувките си малко по-малко и трябва да си измием ръцете дори без наличие на вирус.

И хората, които въпреки това ще се разболеят, могат да си сложат маските, за да покажат на другите какво са научили от тази пандемия. И ако все още не сме се научили да защитаваме нашите рискови групи, ще трябва да изчакаме ваксина, която се надяваме да бъде ефективна и при рисковите хора.

Допълнение: Не съм оригиналният автор на тази статия, преведох я от немски, както беше посочено в самото начало. Оригиналният автор е Beda M Stadler, оригиналната статия е свързана отгоре. Извинявам се за евентуални печатни грешки, както е отбелязано в някои от вашите коментари. Надявам се, че повечето от тях сега.

Чрез BackToReason.medium.com .