Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2012 16:18 - РАДОСТ ДАСКАЛОВА СТИХОВЕ
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 5354 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
НЕ ПРИЕМАМ ГОСТИ

Да останат искам някъде далече,
като картини покрай профучаващ влак,
приетите на гости в хола на сърцето,
прекрачили през прага му със кален крак.
Навън да блъсна рязко всичките прозорци,
да излети сладникавата миризма,
да извони противният парфюм, от който
от дълго време ме боли глава.
Гостоприемството наивно - рядка болест,
със кротки мисли равновесно да приспя.
Не съм била със себе си отколе,
с онази в мене - само аз и тя.
Да живне пламъче в замрялата камина,
по котешки, сред синкавия полумрак,
на пухкаво кълбо, с надежда да ми мине,
уютно да се свия и да помълча.
Да помълча, додето си отгледам сили,
като мимози в парник в зимния сезон,
да се погледна, да усетя, че ме има…
Не идвайте, не сте приети в този дом!


В ОЧАКВАНЕ НА ВЕХТОШАРЯ

Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива…
Тя е вече жена, той пък - мъж.

После ясно - тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя…
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите - на сутринта.

Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят -
мама с татко си имат деца.

След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се - цип до плоха.

Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.

И накрая и тя се преселва при него -
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.


И ТЕ НЯМАМ...

Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все “на предпазител сложен” пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.

Ти толкова дълго отляво живя,
а аз все те гледах с невяра и косо.
Кога те изгубих? Дори не разбрах -
заета бях да те пропъждам с въпроси.

Напреко на твоята воля вървях.
Мълчах и живях като кротка икона.
Веднъж не посегнах, не те пожелах -
страхливо дете пред пакетче бонбони.

Веднъж не повлякох по тебе душа.
Все обич за обич - съдба на двуколка.
И крих се от тебе, спестила срама
на сритано коте под тонове болка.

Сега аз те нямам, любов. Опустя,
тръняса без тебе житейският хребет.
И моя е цялата тежка вина,
защото аз първа си тръгнах от тебе. 



Гласувай:
6



1. alhimik1 - Много силни стихове...
19.11.2012 16:31
Реджина...царствената!

Браво родолюбие!
Док:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2012448
Постинги: 1510
Коментари: 722
Гласове: 4264
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031