Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2013 20:59 - Мария Македонска: КОЯ Е ПРОВИДЕНСИЯ
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 963 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Провиденсия се събуди тази сутрин със странното усещане, че не може да си спомни нещо важно. Две секунди по-късно разбра, че изобщо не знае коя е, какво прави в това легло, къде се намира, нито защо ръцете й са лепкави.
- Коя съм, коя съм, коя съм? На какъв език се питам коя съм? Как изглеждам? Дебела ли съм или съм твърде слаба, имам ли деца или съм дете.
Нищо не помнеше, нищо не знаеше. Провиденсия беше ужасно объркана и това объркване чак я задушаваше. Тя огледа стаята около леглото, в което лежеше. Вляво имаше голям диван със зеленикава дамаска на разцъфнали цветя, под ъгъл с дивана имаше шкаф, покрит с плюшен плат с десен на рози. Под ъгъл с шкафа имаше бюро с натрупани върху него книги. Под ъгъл с бюрото беше леглото, на което се намираше тя. В квадрата, образуван от предметите в стаята имаше малък килим на цветя и капки. По стените имаше стотици залепени снимки, безразборно изрязани от списания. Всъщност снимки имаше дори и по тавана. Самите стени бяха в бледо розов цвят и върху тях имаше щамповани цветя, какво друго.
Огледът на стаята не й помогна да си спомни коя е. Цялата ситуация беше глупава като по филмите: момиче се събужда и не помни коя е.
- Да не би пък да съм героиня във филм? – попита сама себе си Провиденсия. – Добре, да видим. Ако съм героиня във филм сега ще кажа нещо ужасно остроумно.
Тя отвори уста и каза първото нещо, което й хрумна:
- Яде ми се кашкавал.
Категорично не беше героиня във филм. В най-лошия случай беше героиня в реклама за кашкавал, но едва ли, ситуацията просто нямаше необходимия млечен привкус.
Провиденсия затвори очи, защото се почувства ужасно уморена да не знае коя е. Зад топлината на клепачите си тя осъзна колко я натъжава незнанието й и се сви отчаяна на тъжно кълбо, скривайки лицето си в шепи, готова да заплаче в безсилието си. Първата сълза вече се оформяше в свивката на окото й и точно миг преди да се плъзне по бузата й, Провиденсия си спомни кристално ясно и без капка колебание. Изрече го на глас, напоен с облекчение като баклава със захарен сироп:
- Ами че това съм аз. Естествено че съм аз, разбира се че съм аз. Как изобщо успях да забравя себе си?
Бързо отворих очи и отметнах от лицето си одеалото на цветя, защото ме задушаваше. Тази сутрин се събудих със странно усещане, че не мога да си спомня нещо. Но какво? Изобщо не можех да сe сетя.



Гласувай:
1



1. fumiko - много руснаци след празници са в същата ситуация
09.01.2013 07:46
Хубаво, когато накрая можеш да си спомниш къде си и коя си ти.... не на всеки така върви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2009995
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031