Постинг
29.01.2013 21:12 -
Мария Македонска: Риба
Видях я във водата точно до мен.
Размекваше се бледата риба на тялото й.
Оплитаха вълните червените водорасли на косите й.
Разпукваха се розовите кестени на устните й,
за да оголят белия плодник на зъбите
с лъскавите остри хладни кътници, наточени още вчера
в кожения протъркан каиш на бащата,
завещан му от неговия, а на него от неговия,
за да има винаги нещо за точене в къщата.
Виното баща й тъпчеше с босите си белезникави крака
с напуканите кафяво-сивкави пети.
Краката, с нокти жълти и извити,
които подир дългото му боледуване, тя изряза.
Наградата - облекчението твърде лесно забрави,
защото имаше и други работи да помни.
Затова тръгна нощем да проси съчувствие.
Плачеше умоляващо, потропваше с токове.
Спечели много така, но го пропи.
После й втръсна да проси и се продаде,
защото още беше хубавка и дребничка,
та лесно минаваше за дете.
Но започна да се страхува от светофарите,
после от приятелите си,
накрая я плашеше най-много отражението й
и това, че някой ден ще се събуди и вече няма да е там.
Престана на баща си стадото да извежда даже в събота.
Заживя в локвата пред входа на селската църква.
Гола, с боси крака полегна на едната страна.
Блещеше се, плезеше се, подсвиркваше на богомолците и богомолките,
а те й подхвърляха къшеи нагризан хляб.
На големите празници я хранеха с нафора и я пояха с вино,
за да си пречистят душите
а като си тръгваха, гасяха свещите в ръцете й,
да не забрави, че и те са минали от там.
Към вкъщи после си затътряха гуменяците по тъмните улици
и се храчеха както винаги върху белия сняг.
Надяваха се на другия ден като тръгнат на работа
храчките им да са станали златни
и най-сетне да си изплатят греха.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4262