– Аз съм по-подходящ за ваш любовник.

                – Защо мислите така?

                – Безчувствените са грижовни от гузност.

                – За тези, които обичат? Тогава не са безчувствени!

                – За които са поели отговорност.

               – Бъркате любовта с нуждата. Това е ужасно, но разбираемо. Особено за вас. А и аз не търся любовник.

– Какво търсите тогава?

                – Хора, с които да разговарям.

                – Сексът необходимо условие ли е?

– Мъжете проговарят след него. Преди това бръщолевят.

                – В такива случаи жените се умълчават, не мислите ли?

                – Не всички.

                – Вие говорите ли?

               – Аз говоря и преди това, ако не забелязвате. Не губя тази способност, задавена от желание. За да говориш спокойно, трябва да се отнасяш към хората сякаш вече си правил любов с тях.

                – Или правиш в момента.

                – Добре казано. Запишете го.

– Знаете, че записвам?

– Да.

                – Фред ви е казал.

                – Вие самият.

                – Не е вярно.

            – Имате постинг в блога защо икономистите трябва да четат поезия. Писали сте и за този си навик.

                – Права сте.

– За блога  наистина знам от Фред.

– Разбира се.

                Александър Веренски води Клер за началото на летния сезон на отличения със звезда от каталога „Мишлин” френски готвач Мишел Пароди  в малък, решен в бяло, ресторант на улица „Андриану”, в сянката на Акропола. Изрично поканен е и господин Дамиани, който ще се присъедини след  завършване на служебен ангажимент.

                Тези алчни гълъби на Атина по тротоарите!

           – Да можеш да оставиш някого да си отиде в точния момент е по-важно, отколкото да го срещнеш в подобен.

         – Няма мъж, който да разбира това. Още по-малко – да е съгласен. Предполагам, нямате предвид приятеля си?

– Колкото повече можеш да напуснеш някого, толкова повече го обичаш.

                – Особено романтичен сте тази вечер.

             – Не съм романтичен, а сантиментален. Не говоря за Фред, естествено.

– Той ли ви даде телефонния ми номер?

                – О, не! Бори се докрай. Взех го от младия ви любовник.

                – От Матео? Той не ми е любовник, а жиголо.

            – Именно. Янис, барманът в „Stavlos”, го познава добре. Сърдите ли се?

                – Не, разбира се. Очаквах да се обадите.

– Няма да ви ухажвам.

– Предупреждение?

– Уточнение.

– На такива като нас сексът не е необходим.

– Това имам предвид.

              – Отношенията, както и сексът, рядко са съразмерни. Или е много, или е малко. Или е копнеж, или е спомен. Или е тревога, или е сънливост. И никога съразмерен. Музикален. Естествен. Да дишаш учестено не е естествено. Вашият приятел диша така.

              – Моят приятел е спрял да диша. Ще умре от задушаване заради вас. Мога ли да ви питам нещо?

                – Питайте.

– Защо го избрахте?

– Не съм го избирала. Просто влезе в „Сейнт Джордж”. Какво не разбирате?

– Не е за вас.

                – Защо мислите така?

                – Фред е плебей. Аз – също. Вие обаче не сте.

                – Страхувам се, че не разбирам. Ревнувате ли?

                – Вас? Не! Моля ви!

                – Приятеля си. По-скоро – ситуацията.

                – Не съм се замислял.

           – Направете го. Виждали ли сте как птиците се обичат? Мъжкият се държи във въздуха, трепти с криле. Трябва да проникне в женската, но и да не рухне върху нея като японско камикадзе. Извън смешката, ще ви кажа, че се влюбих в него. Съжалявам, ако ви разочаровам с отговора. Или сте очаквали друг. Уча се да го обичам. Без това да пречи и на двама ни. Фред е като море, вълна след вълна. Несигурно, че земята съществува. Че го обича. Мъжете винаги си мислят, че са незаслужено обичани, господин Веренски. Или се надценяват, или се самобичуват. И никога не гледат любовта в очите. Ужасно я бъркат с вечността, към която се стремят от раждането си. Когато проумеят, че някой ги е обичал, този някой е вече много далеч. Мъжът не осъзнава любовта в сегашно време. Опитвам се да примиря Фред с мисълта, че  може да бъде  обичан.

– Казвали ли сте му това?

– Не.

                – Защо?

                – Няма да ме разбере. Не и сега.

– А кога?

– Никога.

– Добър вече, Клер! Добър вечер, господин Веренски!

                Филето от елен с чипс от салвия и пяна от бял трюфел с гъши дроб е неописуемо.

                Гълъби се клатушкат по тротоара – спешени вестоносци.

                Дните до завръщането на приятеля си Александър Веренски разпределя поравно.  Сутрин тренира усърдно в гимнастическия салон на къщата, разположен в подземието. Прави

закуска и сменя превръзката на Мартен. Лениво слуша наивните, достатъчно глуповати истории и размишления на момчето за пътуванията му в Испания, Унгария и Италия; за солидарна Европа.

                Отделя час за кореспонденция, с която разчиства ангажименти, прекратява участия във фирми и институции, поднася формални или искрени извинения и обяснения на колеги, партньори, съдружници. Учуден е от лекотата, с която срязва пъпната връв на неща, градени дълго, с усилие, както и от липсата на каквито и да е въпроси, макар куртоазни, лицемерни, фалшиви. Облекчението, вероятно, е взаимно. Заел е прекалено много място, време е да освободи света от себе си.

                Обзет от прилив на предпазливост, прави опит да изчисли състоянието си; да определи балансиран месечен лимит на разходите. Сумира лихви, дивиденти, ренти; пресмята трендове на злато и скъпоценни камъни. Крайният резултат е повече от приличен, надхвърля средната възраст, на която предполага, че ще е мъртъв. Освен ако Господ не реши да ми прави компания по-дълго от изчисленото, усмихва се Веренски и приключва веднъж завинаги с цифрите.

                Излиза с Клер и свит на предната седалка на миникупъра обикаля музеи и галерии. Харесва малка литография на немска художничка, плаща я и моли да я изпратят в хотелската стая, която предвидливо е задържал.

                Вечеря с Клер и съпруга й, ако е свободен от ангажименти.

                Късно вечерта търси Янис. Скитат из уличните мелета или пият в бара.

                Времето на Александър Веренски спи като сита, щастливо гледана котка.