Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2013 06:14 - ВЕСЕЛ ЧЕТВЪРТЪК: Андрея Илиев
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.02.2013 06:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       


      МОРАЛНО ЧИСТ






Имам най-гадния шеф на света. Само така ми се струва?... Абе, не само е скръндза. На кого не му се свидят парите?... Избухлив? Разбира се. Какъв шеф би бил, ако днес поне три пъти не мине като валяк през офиса и цеха?... Уволнения? И още как! Толкова търтеи трупат мас на негов гръб!... Глобява – напълно нормално е една четвърт от заплатата да се върне в джоба му. И при нас има камери, братко! Само в кенефа още не е сложил.

Всъщност най-гадното е мнителността му. Ами да - светът го лъже и цака на половин крачка!... Сигурно е професионално изкривяване –бил е милиционер и полицай. Може да познава повече човешката природа. Както казват руснаците: началник болше знает, болше денги получает...

Абе, не е в ред, да знаеш... Той, заместникът му Йордан, затова си отиде.

- Омръзна ми – вика, - да ме следи и подслушва. Младо, май си е наумил да те назначи на моето място. Не се съгласявай.

Позна – шефът ме извика след два дни.

- Йорданов – вика, - напусна.

Да, бе.

- Заплатата е такава и такава. Първо те назначавам на тримесечен договор, за да се уверя, че ще се справиш.

По това време бях закъсал със заема за жилището. Не се става лесно софиянец, брато!... Бях се хванал и в друга фирма. Понякога до два-три през нощта. Страдах от хронично недоспиване. Личният ми живот тръгна назад – разбираш, нали?... Е, как няма да се съглася, при положение, че ми предлага заплата, която е с петдесет процента повече от това, което вземах на двете места?... Йордан: щял да ми скъси живота!

И се започна една фиеста!... Но дето се вика, аз знам и две, и двеста. А по скалата натоварването бе сто и петдесет. До сто и осемдесет... И то рядко. Оправих задълженията към банката. Отспах си. И животът с гаджетата потръгна.

Една неделя ми се обади късно следобед. Тъкмо се бях надигнал от традиционната си калугерска дрямка и си виках:”Да звънна на Даниела... Или на Силвия? Май Бони е по-наблизо...” Та телефонът прекъсна душевните ми терзания.

- Прескочи до нас. Спешно е.

Сбогом, Дани, Силви, Бони... И друг път ме е викал в неделя и знам, че ще отнесем малките часове в анализи и сметки. Съобразих, че по принцип се срещахме в офиса. Леле, адски напечено ще е, щом ме вика у дома си!

Зъркам на вратата леко изпотен. И когато се отваря, първата ми мисъл е дали не понамирисвам. Щото в рамката стои една... Абе, секс-звяр. Деветдесет-шестдесет-деветдесет, опаковани в сатенен халат за поне бон.

- Заповядайте в хола – вика жената на шефа.

Там вече сервирано кафе и други джунджурии за двама. Сядам и наум се заканвам: и аз ще си взема такъв шкаф, и аз ще си купя такъв диван... Мадамата сяда срещу мен, премята крак връз крак, пазвата й се полуотваря нагъната... Трябва да призная: мога да го стигна в мебелите, но такава и да намеря, няма да ми е по джоба.

- Джеки помоли да го изчакате – рече напевно и приклепа с мигли.

А те дълги като краката й.

- При министъра е.

И вади цигара. Бързам да поднеса огънче. Отбелязвам, че трябва да я сменя... Запалката, де. Впрочем и Даниела. И Силвия... Бони... Парфюмът й ме тресна в носа като боксова ръкавица. Обратно май не седнах, а рухнах.

Абе, говорихме.... Тя повече. Аз предимно си стисках лигите, за да не потекат. Звънна джиесемът й.

- Альо? Джеки?

Мед заизвира от устата й... И такава любов и преданост от цялото й същество!

- Щял да си дойде след филма – каза с внезапно променено лице и глас след като затвори.

Угаси цигарата си ядосана. Наля си солидна порция коняк и го метна нервно в прелестната си уста.

- Щеше да ме води на ресторант. – Остави чашата на масата от орехово дърво. – Обаче имал ангажимент... С министъра.

Последното прозвуча като хързулнат камък по ръждясала ламарина.

- Ами аз... – започнах.

Тя ме погледна изненадана и с интерес.

- Ще ме заведеш ли на ресторант?

Май зяпнах и лигите се почустваха на свобода... Отпусна се назад във фотьойла, смени краката си, при което се получи оная хватка на Шарън Стоун. Американката ряпа да яде.... Премрежи очи – синьозелени и бездънни като морето. Долната й устничка увисна томително.

- Я, ти си бил готин – констатира с мъркащ глас. – Не искам на ресторант.

Стаята се завъртя пред очите ми. Земетресение? Глупости – просто наличностите ми от кръв се устремиха към едно място, където мозъкът е в голям дефицит.

- Ето какво ще направим – започна тя. – Имаме около пет часа. Ти си допий кафето. Аз ще взема душ.

Май се опитах да спрягам някакви глаголи. Получи се нещо средно между хриптене, пъшкане и кикот. Тя стана. Разлюля полите на халата, от което получих нова порция световъртеж. Спря на вратата отсреща. Отметна косите си и гърдите й подскочиха като котки.

- Това е спалнята – измърка. – Входната врата я знаеш. Избирай.

И се скри като видение от романтичен филм. Не, фантастичен... Седях. Налях си водка. Яка доза. Понечих да я изпия. Сетих се, че съм с колата. Че алкохолът пречи на мъжа... Особено концентратът. Та седях. Десет минути – толкова, колкото трябват за един душ. Изправих се...

Асансьорътбе на етажа. Фоайето и стълбите ги взех като финал на сто метра. Отворих колата, приведох се и...

- Тодоров!

Замръзнах. После с изстинала пот на челото се извърнах в чупка. Изправих се – шефът. Усмихваше се ведро. Бих казал – щастливо.

- От днес си назначен с постоянен договор.

Краката ми като от лигнин – ха да се строполя.

- Това с жена ми – продължи той, - бе последния ти изпит. Установих, че си професионалист. Исках да се уверя, че си и морално чист. До утре в офиса, Тодоров.

И ми даде гръб. Стопи се така, както и се появи...

Влязох в колата. Поех си дъх. Избърсах в панталона изпотените си ръце и пуснах стъклата, за да влезе въздух. Посегнах към отворената жабка и се засмях нервно, когато очите ми спряха на пакетчето с презервативи.

Всъщност бях слязъл до колата за него... 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1353475
Постинги: 1293
Коментари: 609
Гласове: 2610
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930