Постинг
15.02.2013 06:00 -
ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Ева Борисова
- Ева, как ще се представите...
Дипломирана ландшафтна архитектка – звучи красиво, иначе носи гумени ботуши редовно.
След известно отклонение в света на строителството, съвсем не лирично, основава Borisov & Borisov Architects Ltd, заедно с другия Борисов - Архитекта. Вече над 8 години проектира любимите си интериори и дизайнерски мебели. Вдъхновена е от Корбюзие, който също няма архитектурно образование. Ей така за разкош участва и в ландшафтни проекти. А междувременно е „шефката“.
В промеждутъците е писала специализирани напудрени статии за списанията "Beauty", "Още за къщата" и "Вкъщи". Наскоро бе въвлечена в рубриката „Дневници“ на Пъблик Репъблик. Не/ Случайно превежда една книга от френски език на Анели Ман - Менструална плът / Първично свято.
Все още не е печелила конкурси за красота. Но обича да посещава красиви места.
Обича литературата, още повече да се сприятелява с писателите.
- Книгите за вас са...
Като Хората. Цели вселени. Особено стойностните, тях обичам завинаги.
- Как подбирате какво да четете?
Случайни търсения. Препоръчани. Има такива, които сами ме откриват в подходящия момент.
- Защо не четат някои хора?
Защото тази потребност е изместена при тях от някаква друга нужда/ зависимост. Всеки чете „нещо“. Дори да е само специализирана литерура. Интернет и телевизията също имат своя принос. Все пак има и много „електронни“ читатели. Всичко е въпрос на личностно търсене и начин на живот. Четящите художествена литература обаче са разпознаваеми винаги. За мен е голямо удоволствие, когато общувам с такива хора.
- Ако се налага да избирате между разходка с приятелка и четене на книга... ще изберете...
Зависи. От времето. И настроението. Никой не може да ме изведе навън в мъглив януарски ден, особено ако съм запалила камината. Е, има и спешни случаи понякога. А ако книгата много ми харесва – просто я чета на един дъх. Няма ден или нощ.
- Последната книга, която прочетохте?
„Адриана“ на Теодора Димова. Силно съм впечатлена от тази „титанична“ българска писателка.
- Има ли книга, която препрочитате?
Не. Но, ако има филм по книгата – любопитството ми надделява и все пак „препрочитам“ .
- Творческото начало е заложено в професията ви, но талантът да подреждате думите си е индивидуален. Вие го притежавате. Дали някой ден няма да прочетем ваша книга?
О,благодаря за споделеността!
Обичам професията си. Избрала съм я искренно, силно и без колебания. Дълбочината, с която участваш в нея, непрекъснато разширява обхвата. Ако си надъхан да продължиш, търсенията надхвърлят твоята област. Което е и зареждащо, и вдъхновяващо. И уморително понякога. В моя свят, центъра е архитектурата/дизайна, а останалите кръгове на изкуството повишават неговата сила. Ако издам книга, някой ден – със сигурност ще е архитектурна.
- Изкушавам се и да ви попитам дали предпочитате по-метафоричния стил, детайлите, дългите изречения... или сте привърженик на кратките фрази и ненатруфените диалози?
Думите са с три пъти по-голяма сила от мислите. Кажеш ли нещо веднъж, носиш отговорност. В този смисъл, предпочитам краткия изказ, една дума понякога е достатъчна, за да кажеш всичко.
- С кой писател бихте искала да си поговорите на четири очи?
Кундера. Искам да изясним тая „непосилна лекота на битието“!
Търсене
За този блог
Гласове: 4262