Шестнайсетгодишните и книгите

 Аз съм нормално шестнайсетгодишно момиче и денят ми минава, както на повечето шестнайсетгодишни - училище, приятели, учене...само че в моя живот активно вече 10 години присъства и спортът. Синхронното плуване е моя страст и голяма любов. Тренирам всеки ден, състезател съм, макар в бъдеще да се виждам реализирана и в други посоки. Имам малко свободно време, но много мечти. Вярвам, че когато следваш мечтите си няма начин да не ги сбъднеш и се опитвам да правя точно така. Обичам книгите, музиката, пътуванията, приятелите , семейството си. Да, най-много семейството и приятелите.  Защото знам, че когато до себе си имаш хора, които те подкрепят, независимо кой си и какъв си, животът е много по-хубав и можеш да постигнеш нещата, за които мечтаеш .

 - Шестнайсетгодишните четат ли?

  Да, четат много.

 - По-възрастните днес назидателно казват, че младите хора не четат? Истина ли е според теб и защо е така....

 Не, не е истина. Просто четем това, което ни е интересно и това, че невинаги съвпада с учебния материал и разбирането на възрастните, не означава, че не четем. Естествено, не четат всички, но и всички възрастни не четат...

 - У дома чете ли се?

 Да, родителите ми четат постоянно.

- Как човек се научава да обича книгите?

 Като попадне на подходящото четиво, а това се случва, когато търси. Разбира се важно е да има пример, да му бъде подадена книга и да бъде оставен да намери своята. Натрапването по-скоро отблъсква.

 - Любими автори и книги?

 Нямам все още, всичко, което съм чела ми харесва и продължавам да търся, вероятно някой ден ще имам такива, които ще препрочитам отново, и отново.

 - Училище, активни занимания със спорт, пътувания....Кога ти остава време за четене?

 Чета докато пътувам, чета, докато си почивам.

 - От прочетените досега книги имаш ли вече някои, които препрочиташ?

 Да, книгите на Никълъс Спаркс, поредицата „Здрач“...

- Кое те привлича в една книга, когато си в книжарницата или в библиотеката?

 Резюмето й.

- Познаваш ли, харесваш ли и български автори?

 Да, познавам един, моята майка и я харесвам. Честно казано струва ми се, че повечето български автори представят предимно черната страна на живота.

- Разпознаваш ли се човека, който не чете книги?

 Да, манталитетът и речникът му го издават веднага.

- Говорите ли си и за книги с приятелите, съучениците....

Да, това е една от темите ни на разговор, препоръчваме си дори. Четем много и онлайн и на различни езици. 

Когато младите се признават, че обичат да четат, това ти дава надежда, че ние все пак ще живеем и няма да се превърнем в био-роботи! Урааа!

Нямаш представа, колко силно съм изненадан от това, което прочетох! Досега се бях отчаял, бях сигурен, че вече няма четящи млади хора. Лично аз имам 64 000 заглавия в личната си библиотека. Не си мисли, че живея в замък, просто всичките са в електронен вариант. Изчислил съм, че ако всеки ден прочитам по една книга, ще ми са необходими 175 години. Печално! Колко е къс човешкият живот... Радвам се, че те има, дерзай!

и още как! Страхотни деца имаме!