Дилян е на 17 г. в 10-ти клас в Първо СОУ "Св.Седмочисленици" в Търговище.
Ученик е в хуманитарна паралелка със засилено изучаване на български език и литература, и английски език.


 Книгите за теб са...

Книгите за мен... Никога не съм мислил за това. Ако трябва да съм напълно честен, първото, което ми идва на ум е това, че най-важните ми книги сега са учебниците за 10-ти клас... Разбира се Вие ме питате за художествената литература. Тя също тръгва първо от училище, защото през свободното си време изчитам задължителния списък с произведения, които ще изучаваме. А тази година те са много интересни. Започнахме от „Декамерон“ на Бокачо, минахме през „Дон Кихот“ на Сервантес, „Хамлет“- Шекспир, „Тартюф“-Молиер, „Робинзон Крузо“-Даниел Дефо, прекрасните стихове на Пушкин, романът на Александър Дюма „Граф Монте Кристо“, Стендал-“Червено и черно“, Гогол-“Шинел“ и т.н. Очаква ни лириката на Верлен и Рембо, както и българска възрожденска литература. Когато остане време открадвам и по нещо друго- разказ, статия , малко от романите на Шарлейн Харис и т.н.
Книгите са не само извор на знанията, които ни трябват, за мен те са начин да задоволя любопитство, да изпитам удоволствие, да се „консултирам“ за нещо с даден автор, да потърся начин за сътворяване на нещо, което на мен ми трябва да напиша. Интересен ми е и езика, с който си служат различните хора, които пишат.



По-възрастните днес назидателно казват, че младите хора не четат? Истина ли е според теб и защо е така....

Истина е. Повечето не четат. Според мен, защото не им е интересно, нямат потребност, намат и навици за това. Предпочитат да стоят във фейсбук и да разглеждат нещо, всъщност там е единственото място за болшинството млади хора, където прочитат нещо... Така, че публикувайте, там е мястото. Ето, че излъгах без да искам. Младите сега избират не това, което ги карат да четат, а това, което те самите искат, чули са от приятели или нещо ги е заинтересувало. Така вероятно се формира по-хаотичен вкус към четенето, но все пак го има.
Аз също предпочитам книгата на електронен носител, не на хартия. Макар, че преподавателят ми по литература Керанка Петкова казва, че едно от най-големите предимства на книгата е да ти замирише на хартия, но... на нас ни е приятно да ни „мирише“ като си намерим текста в Гугъл-търсачката. По-бързо е и така сме свикнали.
Разбира се има и млади хора, които четат много, творят те самите. И знаете ли, това наше така наречено „нечетящо“ поколение всъщност има много добра и бърза мисъл, умни сме, информирани сме много, макар и по електорен път. Така, че поколението, което расте наистина не прекарва времето си с роман в ръка, но пък не може да се каже, че е глупаво и без обща култура. Просто възрастните трябва по някакъв начин да ни простят тази странност и нечетенето на хартия, да ни опознаят по-добре, да ни приемат каквито сме и да пробват и те с четенето на компютър. Предполагам ще им хареса.

Как се създават навици за четене?

Не знам. Навярно от родителите, а след това и от училище.

Кое те привлича в една книга, когато си в книжарницата или в библиотеката?

Книгата ме привлича първо със заглавието си. Трябва да ме заинтригува, да ме провокира. След това гледам анонса и така избирам. Така е, ако не търся нищо конкретно. Иначе отивам в книжарницата да търся заглавие, което ми е вече познато, препоръчано от приятел, преподавател или рекламирано от телевизионния екран, интернет... В библиотеката не ходя. Имаме достатъчно книги вкъщи, а тези, които липсват си ги купувам. Предпочитам да са мои.

Разпознаваш ли се човека, който не чете книги?

Разпознавам го по липсата му на обща култура. Речникът е беден, да не кажа, че има младежи, които изобщо не могат да кажат, дори с елементарен език, какво искат или мислят. Нечетящият човек се разпознава и в училище, особено в часовете, в които имаме дискусии. Тогава вече е жалко...



Говорите ли си и за книги с приятелите, съучениците....

Да говорим си. Аз го правя с определени хора и те не са много. Общо взето говоренето за книги в приятелска компания се случва рядко.



Последната книга, която прочете?

Извън часовете по литература прочетох книгата на журналиста Кристина Патрашкова „Аз бях там“, в която тя описва пребиваванвето си във формата „Вип брадър“. Интересно ми беше да видя известните ни хора в такава ситуация, общуването им, думите и начина, по който се изразяват, поведението им... От части съм шокиран от всичко това, но книгата е хубава, според мен. Преди няколко дни прочетох много интересна история за живота на художника Винсент ван Гог. Трябваше да направя доклад по история за него и една от картините му. Много ми хареса начина, по който бе поднесена биографията на художника- чрез увлекателен фантастичен разказ на човек, който отива в миналото, за да забогатее от картините на художника, а всъщност открива нещо много по-ценно- човекът Ван Гог.

Ти тепърва ще четеш, ще откриваш автори и все пак от прочетеното досега имаш ли книги, които обичаш да препрочиташ?

Не обичам да препрочитам, а и честно казано не ми остава време за това. Обичам да вървя с новите неща, да чета нови книги. Може би когато порасна още малко ще се върна към някои произведения. Харесва ми например да препрочитам поезията на Христо Смирненски. Може да ви се вижда странно, но тези стихове винаги ме вълнуват. Животът, който той описва доста прилича на този, който водят не малко деца и възрастни в България. За съжаление.

тогава, ще имаш повече "приятели", които ще ти помагат в трудни минути. Нали книгите са написани от автори, които също са хора! Със своя опит, който познаваш и който някога ти помага да не паднеш или ако все пак паднеш да се изправиш и да разбереш, какво всъщност това е живот!