Книголюбие :: Димитрина Тончева: Най-харесвам многоточията

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2013 06:00 - Димитрина Тончева: Най-харесвам многоточията

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 842 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.03.2013 14:16

Домът за сираци

Не минавай оттам,
там говорят
езика на джунглата,
ми посочи Дома за сираци
смутен минувач.
Не потърсих
обходни пътеки
от любопитство
към дивото
и попаднах на схватка
за рядко срещана
територия:
очите гледаха гладно,
ръцете целеха
плодове, зеленчуци и хляб.
Душите ни
си поговориха за минута…
Споделеното
ме преследва до днес.

КОГАТО ПУСКАМЕ ТЕЛАТА СИ ВЪН –
на улицата в противоположните посоки,
душите ни си остават вкъщи
и се целуват, я уверяваше той.
А тя със слуха на сърната
и шестото чувство по дарба
си мислеше:
Не правиш откритие,
по-скоро звучиш като намек
за излишна виновност.
И на устните й вместо целувка
се изписваше:
Вече съчиняваш алиби
за пред детето ни.

Между мен и майка ми

Започвам да греша нарочно,
когато ми говори с удивителни-
заради удоволствието
да ме редактира.
Започвам да си съчинявам,
когато ме погледне
с онези реторични питанки
в очите си,
които знаят отговорите.
Най-харесвам многоточията
на делата й,
в които се разхождам
безнаказано
и я попълвам.
Разбирам, че е прекалила
със тиретата и скобите,
със запетаите,
когато се прибирам
в контекста на живота й,
Не й се сърдя.
Ползва ги, за да ме върне.

Нагоре