Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2013 06:00 - Христина Панджаридис: Кратка проза
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 615 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.05.2013 10:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



     Трето око



Две сестри. Като бялото и черното. Като лошото и доброто.
Не. Като светлината и тъмнината. Улучих!
Голямата вижда. Нали затова е голяма!
По-малката сестра е сляпа. Не от раждането, малко по-късно.
Живеят заедно. В къщата на родителите си.
Голямата се грижи за сестра си. От любов и дълг, а вече е и неин личен асистент. Получава заплата да е помощница на невиждащата си сестричка.
Сляпата пише стихове. От две хиляди петстотин петдесет и шест дни… седем години. Брои си ги, защото стиховете са нейната сила. Написва ново стихотворение и се чувства живяла. Стои на земята. Подпира се на сестра си или на бастуна. А иска да се подпира на поезията!
Пише си тя и един ден се престраши. Изпрати до списание десет стихотворения. Отговорът, който получи, я разтресе. Сети се за определението, което зрящите употребяваха: “Ослепи ме!”. Тя си беше сляпа. Можеше да каже: “Отвориха ми се очите!”. Пак не виждаше, но се радваше. Редакторът пишеше: “Сякаш сте надарена с трето око, което вижда над нещата…” Искаше да скача, да потанцува. Нищо, че ще се бута в масата или покрай стените. Да вдигне сестра си нагоре. Но я усещаше пак мрачна. Все мрънкаща и недоволна.
- Знаеш ли? - престраши се да й разкаже. Бяха само двете на този свят. - Изпратих част от стиховете си до едно литературно списание и получих отговор. Научих го наизуст. “Вие притежавате изящна образност. Сякаш сте надарена с трето око, което вижда над нещата…”
- Трето око? - свъси черните си неоскубани от месец вежди голямата.
- Те не знаят, че аз нямам и едно око, с което да виждам.
- Ти си сляпа.
- Да. Сляпа съм с двете си очи. Те са ми измислили още едно око. Подарили са ми го.
- Много мили хора! - казано е със заяждане. И почти насила. - Не си им казала, че си сляпа. Страх те е от съжалението им?
- Да. Съжалението не е сила.
- И сега? Ще пишеш с третото си око?
- Каква идея! Нямаш представа колко съм щастлива! 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1353439
Постинги: 1293
Коментари: 609
Гласове: 2610
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930