Постинг
14.05.2013 06:00 -
Александър Урумов: Цветарник
Цветарник
Ядосваше се и беше прав. Всичко беше бутнал и разчистил в малкото дворче. Пет камиона с боклук изкара оттам – откъде се беше взел този боклук, откъде се бяха натрупали тия вехтории. Ами как няма да се натрупат, като неговият старец нищо не е изхвърлил през живота си, всичко е събирал – „остави го, не го хвърляй, все ще потрябва за нещо”. Толкова години едно и също. „За какво ще потрябва тоя боклук, бе, тате, за какво!? Обясни ми за какво!?” Имало време, той сам щял да види за какво ще му потрябва. И той стиска зъби и мести боклуците от единия край на двора в другия – поне малко да разчисти, че го е срам от хората, като му дойдат гости. Той затова и не кани – как да ги покани в тия вехтории. И къщата пълна с тях, и дворът. Сърце не му дава да ги изхвърли. Заради него. Все да не го дразни, все да не го тревожи – баща му е, пък и къщата си е негова. „Тая къща е за тебе, никой не е вечен, като си отида и ти ще я стопанисваш, както решиш”. А той отговаря, че за никакво стопанисване не става дума, че първо трябва да се изчисти. И един ден го направи. Докара камион и натовари вехториите – половин камион стари обувки изхвърли само. И то скъсани. Здравите ги подари на циганите, дето товареха камиона. И дрехи им подари /”тия рокли бяха на майка ти, колко беше хубава с тях” /, и непотребна нафтова печка /”недей я хвърля, казанчето ѝ е здраво”/, и продънен стар хладилник /”Тоя хладилник знаеш ли как добре си работеше, само трябва да се поправи”/, и стара изтърбушена прахосмукачка /”майка ти много й се радваше, тя беше голяма чистница”/. Стои старецът и нарежда, и гласът му трепери. Вехтории и партакеши – за тях той стои и нарежда. Това корито не го хвърляй, казва. Как да не го хвърлям, тате, това корито e от кочината, дето я бутнах преди две години. Еми едно време си гледал и прасе на двора, ама сега е друго време, сега кой гледа прасета, кажи ми, кой.
Не го хвърляй, запъна се инатият старец. Добре де, вика насреща му той, какво да направя от едно каменно корито, дето си хранил прасето в него? Какво да го правя?
Направи го цветарник, рече старецът. И добави - от всяка кочина може да стане цветарник, само да знаеш как.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
