Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2013 06:00 - Елена Алексиева: Пиеса
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   


        БОЛКОУБИЙЦИ




          едноактна пиеса






А - Лекар

В - Медицинска сестра

С - Пациентка




Манипулационна.

Пациентката, в болнична роба, седи на ръба на легло, наподобяващо хирургическа маса.

Лекарят и сестрата подготвят всичко необходимо за манипулацията.






А: Закусила ли сте.



С: Да.



А: Какво закусихте.



С: Пържени филии със захар. Малко кисело мляко. Два домата. Варено яйце.

Парче баница със сирене. И една ябълка. За десерт.



В: Че това си е ядене за цял ден.



С: Аз винаги така закусвам. После нищо не ям до вечерта.



В: Ами ако повърнете.



С: Толкова ли ще боли.



А: В колко часа закусихте.



С: В седем и половина.



А: Тогава няма страшно. Достатъчно време е минало.



В: Ами ако въпреки всичко повърне.



А: Няма да повърне. Не виждате ли, че е възпитана жена.



С: Благодаря.



А: Сега легнете, ако обичате.



Пациентката ляга



С: Кога ще ми сложите упойката.



А: Няма нужда от упойка.



С: Но как така. Нали казахте, че процедурата не е от най-безболезнените.



А: Е и.



С: Искам упойка. Поне местна.



А: Сестра. Поставете на пациентката местна упойка.



В: Нямаме.



С: Как така.



В: Ами така. Упойките се заявяват предварително. Нали трябва да се изпишат от склада. Кой ви е крив, че се сещате в последния момент.



С: Ще си платя допълнително.



В: И да платите, и да не платите, все тая. Няма упойка, нали ви казах. Възрастен човек сте. Все малко болка ще можете да изтърпите. Раждала ли сте.



С: Не.



В: Сигурна бях. Ако бяхте раждала, нямаше да се лигавите така.



А: Сестра, извадете, ако обичате, инструментите от стерилизатора и ги подгответе.



С: Страх ме е. Не понасям болка.



А: Не се безпокойте. Все нещо ще измислим.



С: Наистина ли ще боли толкова.



А: От вас зависи.



С: Какво искате да кажете.



А: Някои ги боли. Други не ги боли. Всичко е в главата. В психиката.

Болката е изцяло субективно усещане.



С: Откъде знаете.



А: Гледах един филм по Дискавъри. Много хубав филм. В три серии.



В: Нашият доктор е извънредно начетена личност с широки интереси.

Не сте попаднала в случайни ръце. А вие, вместо да се благодарите, хленчите.



А: Къде ми е мантата.



В: Ей сега, докторе.



В излиза.



А: Не обръщайте внимание на сестра Ковалски. Тя не е лош човек. Малко е рязка, но пък много опитна.



С: Наистина ли така се казва.



А: Не съм сигурен. Всъщност това й е нещо като псевдоним. Но толкова отдавна работи тук, че изобщо не мога да си спомня как й е истинското име.



С: Радвам се, че тъкмо вие ще извършите процедурата.



А: Удоволствието е изцяло мое.



С: И все пак ви умолявам да ми сложите упойка. Или поне ми дайте някакво силно обезболяващо. Разбирате ли. Не че ви нямам доверие. Но много ме е страх. Винаги ме е било страх от болката. Още от дете.



А: Ех. Детството. Тези ужасни, ирационални, парализиращи, упорити детски страхове.



С: Това не значи, че не бих могла да изтърпя една слаба до умерена болка за известно време. Или пък силна и мигновена. Не искам вие или сестрата да ме смятате за някаква лигла. Но и не мисля, че бих изтърпяла цялата процедура без упойка.



А: Мисля. Не мисля. Ето виждате ли колко субективно е всичко. Трябва да ми имате повече доверие.



Влиза В



В: Мантата, докторе.



Помага му да я облече.



А: Това абсолютно не е моята манта.



В: Взех каквато имаше.



А: Аз поисках моята манта.



В: Съжалявам. Но не е ли все едно. И без това нямаше друга. Дори не знам как ги различавате.



А: На моята в долния десен ъгъл има инициал, избродиран с червен конец.

Моят инициал, разбира се. Съпругата ми го направи.



В: А, това ли било. Дадох я за пране вчера.



А: Но аз оперирам само с нея.



С: Нали казахте, че нямало да бъде операция, а само манипулация.



А: Технически погледнато, всяка манипулация е операция, когато я извършва хирург. Но това не бива да ви плаши.



С: Тогава искам упойка.



А: Не мога да оперирам с манта, която не е моя. Не че съм суеверен, разбира се.

Но човек не бива безразсъдно да предизвиква съдбата.



С: Тогава да отложим всичко. Тъкмо ще имам време за другия път да заявя упойка.



А: Нищо няма да отлагаме. Сестра. Слезте в пералното и ми донесете мантата.

Не ме интересува дали е изпрана или не. Стига да не е съвсем мокра.



В: Но, докторе, тази манта и вашата са напълно еднакви.



А: Съвсем права сте, сестро. Единствената разлика между тях е, че онази е моята, а тази не е.



В излиза



А: Тази жена. Понякога.



С: Нали казахте, че била опитна.



А: Тъкмо затова.



С: Не може ли да повикате друга сестра за манипулацията.



А: Да не си въобразявате, че другите са пу стока.



С: Все повече се страхувам. Това бавене ме изнервя.



А: Имате ли болки.



С: Къде.



А: Все едно къде.



С: Не, струва ми се.



А: Тогава какъв ви е проблемът.



С: Обещахте ми упойка.



А: Нищо не съм ви обещавал.



С: Но казахте, че ще измислите нещо.



А: Знаете ли, че сте хубава. Имате хубави очи.



С: Да. Благодаря. И други са ми го казвали.



А: Освен това имате невероятен късмет, че попаднахте на мен.

За тези неща по принцип не се говори. Но вие и сама можете да си представите как понякога някои мои колеги се поддават на изкушението. Тази отпусната, упоена, привлекателна плът, пльосната на операционната маса в цялата си достъпност. Безлична като свински котлет върху дъската на месаря. Когато сетивата спят и душата се е скрила по-близо отвсякога до леговището на смъртта, оставяйки тялото беззащитно.

Каква власт имат онези, които държат това болно и страдащо, спящо тяло в ръцете си.

Каква липса на романтика, какъв атавизъм.

Представете си само.

Една млада, привлекателна личност в ръцете на един изнервен, изтощен, циничен хирург.

Не казвам, че това се случва с всекиго. Но и не казвам, че не се случва.

Ето това е печалната истина за нашата жестока професия.

Ние, които стоим между Дявола и Бога, между живота и смъртта.

Понякога изперкваме.

Мислите ли, че ни е лесно.

Мислите ли.



С: Нима искате да кажете, че...



А: Искам.



С: Но тогава...



А: Във вашите хубави очи аз виждам страх. Не бива да се боите. Не и от мен.

Нали ви казах. Извадихте късмет. Аз съм вашата съдба.



С: Много ли ще боли.



А: Колко сте сладка. Като дете сте.

Няма да ви заболи повече, отколкото можете да понесете.



С: Тогава не искам упойка. Само някакво болкоуспокояващо хапче.

Но да не е приспивателно.



А: Вие не ми вярвате.



С: Напротив, докторе. Вярвам ви. Само че...



А: Бъдете спокойна. Ще получите вашето хапче още сега.





Влиза В



В: Прерових цял тон мръсно пране, докато я намеря.

Ето я. Неизпрана.



А: Чудесно. Помогнете ми да я облека.



А навлича мантата с помощта на В.



С: Но тя цялата е в кръв.



В: Вчера докторът имаше тежка операция. Онзи ден също.



С: Ама тази кръв е чужда. Може да се заразя.



А: Какво толкова. Няколко кафяви петънца. Не бъдете дребнава. Като ви смущават толкова, просто не ги гледайте.



С: Но това е забранено.



А: Грешите, уважаема. Предназначението на тази манта е да предпазва мен, а не вас. Пък и аз ще ви докосвам само с ръце. А ръцете ми ще бъдат в ръкавици.



С: Отказвам се от манипулацията. Прилоша ми. Друг път ще дойда.



В: Графикът на доктора е запълнен за цял месец напред. За цяла година.



С: Тогава ще ида при друг.



А: Който ще ви сложи упойка и ще злоупотреби с вас, както намери за добре.



С: Какво да правя.



В: Легнете спокойно и се отпуснете. Ако бяхте раждала, щяхте да ги знаете тези неща.



А: Сестра. Двайсет милиграма хидроморфон перорално на пациентката, ако обичате.



С: Това някакво хапче ли е.



А: Едно малко хапченце.



В: Но, докторе, при такава доза...



А: Какво й е на дозата.



В: Не е ли малко...



А: Напълно достатъчна е за нашата цел.



С: Какво става. За какво говорите.



А: Отпуснете се, моля. Сега сестра Ковалски ще ви даде вашето хапченце.



В: Но, докторе...



А: Губим ценно време, сестро.



В подава на С хапчето.



С: Колебая се. Толкова е мъничко. Дали е горчиво. Или пък поне малко сладичко. А може би е от онези хапчета, които нямат никакъв вкус. Гълташ ги и забравяш за тях. Това ли е тайната на живота.



А: Това е. Хайде, гълтайте.



С: Не може ли първо да го близна с език. Ето така. Съвсем лекичко.



В: Не мога да повярвам, че не сте раждала. На тия години.

За кого се пазите. За кого.



А: Сладко ли е.



С: Не.



А: Още по-добре. Така поне няма да се пристрастите.



С: Но аз не искам да се пристрастявам. Искам само да не ме боли.



В: Каква лигла.



А: Изпийте го.



С: Нали няма да заспя.



А: Няма.



С: Ами ако все пак заспя.



А: Тогава ние ще ви събудим, когато му дойде времето.



С: Ами тялото ми. Моето беззащитно тяло. Душата, скрита край леговището на смъртта.



В: Не ви липсва самочувствие.



А: Не се безпокойте. Тялото ви ще бъде в мои ръце. Нали затова дойдохте при мен. За да ми го поверите.



С: Размислих. Не искам хапче. Искам да ме боли.

Казват, че в болката имало нещо перверзно. Еротично.

Дали ще ми стане хубаво.



А: Изпийте хапчето. Не ми пречете да ви спася живота.



С: Не искам. За какво ми е такъв живот. Прекаран в сън. Без удоволствие.

Без болка.



В: Какво лекомислие. Чак дланта ми започна да се поти. Хайде, лапайте проклетото хапче, докато не се е стопило съвсем.





С: Откъде са тези кафяви петна по престилката ви, докторе.

И защо са ви толкова големи очите.

Ами ушите.

Ами зъбите.



А: Сестра. Дайте хапчето на пациентката. Трябва да започваме манипулацията. Веднага.



В ловко отваря устата на С, мушва хапчето вътре, след което притиска челюстите й, за да го глътне, и остава така.





С: (задъхано) Какво ще стане сега с мен.



А: Ще ви направя манипулацията, заради която сте тук.



С: (унася се) А ще боли ли.



А: Ще боли, разбира се. Но вие нищо няма да усетите.



В: Защото впоследствие нищо няма да си спомняте.



С: (полузаспала) Съвсем нищо ли.



В: Съвсем нищичко.

А после ще започнете изцяло нов живот.



А: Сестра. Скалпел.



В му подава скалпела.






                                      КРАЙ




 



Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1337022
Постинги: 1292
Коментари: 604
Гласове: 2546
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031