Постинг
18.05.2013 06:00 -
Елена Алексиева: Пиеса
БОЛКОУБИЙЦИ
едноактна пиеса
А - Лекар
В - Медицинска сестра
С - Пациентка
Манипулационна.
Пациентката, в болнична роба, седи на ръба на легло, наподобяващо хирургическа маса.
Лекарят и сестрата подготвят всичко необходимо за манипулацията.
А: Закусила ли сте.
С: Да.
А: Какво закусихте.
С: Пържени филии със захар. Малко кисело мляко. Два домата. Варено яйце.
Парче баница със сирене. И една ябълка. За десерт.
В: Че това си е ядене за цял ден.
С: Аз винаги така закусвам. После нищо не ям до вечерта.
В: Ами ако повърнете.
С: Толкова ли ще боли.
А: В колко часа закусихте.
С: В седем и половина.
А: Тогава няма страшно. Достатъчно време е минало.
В: Ами ако въпреки всичко повърне.
А: Няма да повърне. Не виждате ли, че е възпитана жена.
С: Благодаря.
А: Сега легнете, ако обичате.
Пациентката ляга
С: Кога ще ми сложите упойката.
А: Няма нужда от упойка.
С: Но как така. Нали казахте, че процедурата не е от най-безболезнените.
А: Е и.
С: Искам упойка. Поне местна.
А: Сестра. Поставете на пациентката местна упойка.
В: Нямаме.
С: Как така.
В: Ами така. Упойките се заявяват предварително. Нали трябва да се изпишат от склада. Кой ви е крив, че се сещате в последния момент.
С: Ще си платя допълнително.
В: И да платите, и да не платите, все тая. Няма упойка, нали ви казах. Възрастен човек сте. Все малко болка ще можете да изтърпите. Раждала ли сте.
С: Не.
В: Сигурна бях. Ако бяхте раждала, нямаше да се лигавите така.
А: Сестра, извадете, ако обичате, инструментите от стерилизатора и ги подгответе.
С: Страх ме е. Не понасям болка.
А: Не се безпокойте. Все нещо ще измислим.
С: Наистина ли ще боли толкова.
А: От вас зависи.
С: Какво искате да кажете.
А: Някои ги боли. Други не ги боли. Всичко е в главата. В психиката.
Болката е изцяло субективно усещане.
С: Откъде знаете.
А: Гледах един филм по Дискавъри. Много хубав филм. В три серии.
В: Нашият доктор е извънредно начетена личност с широки интереси.
Не сте попаднала в случайни ръце. А вие, вместо да се благодарите, хленчите.
А: Къде ми е мантата.
В: Ей сега, докторе.
В излиза.
А: Не обръщайте внимание на сестра Ковалски. Тя не е лош човек. Малко е рязка, но пък много опитна.
С: Наистина ли така се казва.
А: Не съм сигурен. Всъщност това й е нещо като псевдоним. Но толкова отдавна работи тук, че изобщо не мога да си спомня как й е истинското име.
С: Радвам се, че тъкмо вие ще извършите процедурата.
А: Удоволствието е изцяло мое.
С: И все пак ви умолявам да ми сложите упойка. Или поне ми дайте някакво силно обезболяващо. Разбирате ли. Не че ви нямам доверие. Но много ме е страх. Винаги ме е било страх от болката. Още от дете.
А: Ех. Детството. Тези ужасни, ирационални, парализиращи, упорити детски страхове.
С: Това не значи, че не бих могла да изтърпя една слаба до умерена болка за известно време. Или пък силна и мигновена. Не искам вие или сестрата да ме смятате за някаква лигла. Но и не мисля, че бих изтърпяла цялата процедура без упойка.
А: Мисля. Не мисля. Ето виждате ли колко субективно е всичко. Трябва да ми имате повече доверие.
Влиза В
В: Мантата, докторе.
Помага му да я облече.
А: Това абсолютно не е моята манта.
В: Взех каквато имаше.
А: Аз поисках моята манта.
В: Съжалявам. Но не е ли все едно. И без това нямаше друга. Дори не знам как ги различавате.
А: На моята в долния десен ъгъл има инициал, избродиран с червен конец.
Моят инициал, разбира се. Съпругата ми го направи.
В: А, това ли било. Дадох я за пране вчера.
А: Но аз оперирам само с нея.
С: Нали казахте, че нямало да бъде операция, а само манипулация.
А: Технически погледнато, всяка манипулация е операция, когато я извършва хирург. Но това не бива да ви плаши.
С: Тогава искам упойка.
А: Не мога да оперирам с манта, която не е моя. Не че съм суеверен, разбира се.
Но човек не бива безразсъдно да предизвиква съдбата.
С: Тогава да отложим всичко. Тъкмо ще имам време за другия път да заявя упойка.
А: Нищо няма да отлагаме. Сестра. Слезте в пералното и ми донесете мантата.
Не ме интересува дали е изпрана или не. Стига да не е съвсем мокра.
В: Но, докторе, тази манта и вашата са напълно еднакви.
А: Съвсем права сте, сестро. Единствената разлика между тях е, че онази е моята, а тази не е.
В излиза
А: Тази жена. Понякога.
С: Нали казахте, че била опитна.
А: Тъкмо затова.
С: Не може ли да повикате друга сестра за манипулацията.
А: Да не си въобразявате, че другите са пу стока.
С: Все повече се страхувам. Това бавене ме изнервя.
А: Имате ли болки.
С: Къде.
А: Все едно къде.
С: Не, струва ми се.
А: Тогава какъв ви е проблемът.
С: Обещахте ми упойка.
А: Нищо не съм ви обещавал.
С: Но казахте, че ще измислите нещо.
А: Знаете ли, че сте хубава. Имате хубави очи.
С: Да. Благодаря. И други са ми го казвали.
А: Освен това имате невероятен късмет, че попаднахте на мен.
За тези неща по принцип не се говори. Но вие и сама можете да си представите как понякога някои мои колеги се поддават на изкушението. Тази отпусната, упоена, привлекателна плът, пльосната на операционната маса в цялата си достъпност. Безлична като свински котлет върху дъската на месаря. Когато сетивата спят и душата се е скрила по-близо отвсякога до леговището на смъртта, оставяйки тялото беззащитно.
Каква власт имат онези, които държат това болно и страдащо, спящо тяло в ръцете си.
Каква липса на романтика, какъв атавизъм.
Представете си само.
Една млада, привлекателна личност в ръцете на един изнервен, изтощен, циничен хирург.
Не казвам, че това се случва с всекиго. Но и не казвам, че не се случва.
Ето това е печалната истина за нашата жестока професия.
Ние, които стоим между Дявола и Бога, между живота и смъртта.
Понякога изперкваме.
Мислите ли, че ни е лесно.
Мислите ли.
С: Нима искате да кажете, че...
А: Искам.
С: Но тогава...
А: Във вашите хубави очи аз виждам страх. Не бива да се боите. Не и от мен.
Нали ви казах. Извадихте късмет. Аз съм вашата съдба.
С: Много ли ще боли.
А: Колко сте сладка. Като дете сте.
Няма да ви заболи повече, отколкото можете да понесете.
С: Тогава не искам упойка. Само някакво болкоуспокояващо хапче.
Но да не е приспивателно.
А: Вие не ми вярвате.
С: Напротив, докторе. Вярвам ви. Само че...
А: Бъдете спокойна. Ще получите вашето хапче още сега.
Влиза В
В: Прерових цял тон мръсно пране, докато я намеря.
Ето я. Неизпрана.
А: Чудесно. Помогнете ми да я облека.
А навлича мантата с помощта на В.
С: Но тя цялата е в кръв.
В: Вчера докторът имаше тежка операция. Онзи ден също.
С: Ама тази кръв е чужда. Може да се заразя.
А: Какво толкова. Няколко кафяви петънца. Не бъдете дребнава. Като ви смущават толкова, просто не ги гледайте.
С: Но това е забранено.
А: Грешите, уважаема. Предназначението на тази манта е да предпазва мен, а не вас. Пък и аз ще ви докосвам само с ръце. А ръцете ми ще бъдат в ръкавици.
С: Отказвам се от манипулацията. Прилоша ми. Друг път ще дойда.
В: Графикът на доктора е запълнен за цял месец напред. За цяла година.
С: Тогава ще ида при друг.
А: Който ще ви сложи упойка и ще злоупотреби с вас, както намери за добре.
С: Какво да правя.
В: Легнете спокойно и се отпуснете. Ако бяхте раждала, щяхте да ги знаете тези неща.
А: Сестра. Двайсет милиграма хидроморфон перорално на пациентката, ако обичате.
С: Това някакво хапче ли е.
А: Едно малко хапченце.
В: Но, докторе, при такава доза...
А: Какво й е на дозата.
В: Не е ли малко...
А: Напълно достатъчна е за нашата цел.
С: Какво става. За какво говорите.
А: Отпуснете се, моля. Сега сестра Ковалски ще ви даде вашето хапченце.
В: Но, докторе...
А: Губим ценно време, сестро.
В подава на С хапчето.
С: Колебая се. Толкова е мъничко. Дали е горчиво. Или пък поне малко сладичко. А може би е от онези хапчета, които нямат никакъв вкус. Гълташ ги и забравяш за тях. Това ли е тайната на живота.
А: Това е. Хайде, гълтайте.
С: Не може ли първо да го близна с език. Ето така. Съвсем лекичко.
В: Не мога да повярвам, че не сте раждала. На тия години.
За кого се пазите. За кого.
А: Сладко ли е.
С: Не.
А: Още по-добре. Така поне няма да се пристрастите.
С: Но аз не искам да се пристрастявам. Искам само да не ме боли.
В: Каква лигла.
А: Изпийте го.
С: Нали няма да заспя.
А: Няма.
С: Ами ако все пак заспя.
А: Тогава ние ще ви събудим, когато му дойде времето.
С: Ами тялото ми. Моето беззащитно тяло. Душата, скрита край леговището на смъртта.
В: Не ви липсва самочувствие.
А: Не се безпокойте. Тялото ви ще бъде в мои ръце. Нали затова дойдохте при мен. За да ми го поверите.
С: Размислих. Не искам хапче. Искам да ме боли.
Казват, че в болката имало нещо перверзно. Еротично.
Дали ще ми стане хубаво.
А: Изпийте хапчето. Не ми пречете да ви спася живота.
С: Не искам. За какво ми е такъв живот. Прекаран в сън. Без удоволствие.
Без болка.
В: Какво лекомислие. Чак дланта ми започна да се поти. Хайде, лапайте проклетото хапче, докато не се е стопило съвсем.
С: Откъде са тези кафяви петна по престилката ви, докторе.
И защо са ви толкова големи очите.
Ами ушите.
Ами зъбите.
А: Сестра. Дайте хапчето на пациентката. Трябва да започваме манипулацията. Веднага.
В ловко отваря устата на С, мушва хапчето вътре, след което притиска челюстите й, за да го глътне, и остава така.
С: (задъхано) Какво ще стане сега с мен.
А: Ще ви направя манипулацията, заради която сте тук.
С: (унася се) А ще боли ли.
А: Ще боли, разбира се. Но вие нищо няма да усетите.
В: Защото впоследствие нищо няма да си спомняте.
С: (полузаспала) Съвсем нищо ли.
В: Съвсем нищичко.
А после ще започнете изцяло нов живот.
А: Сестра. Скалпел.
В му подава скалпела.
КРАЙ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4329
