Постинг
23.05.2013 06:00 -
Те, младите, идват: Стойчо Младенов
Моят Бог
(есе)
„Бог ще ми прости – това му е работата”
„Бог – Причината, Началото, Източника, Хранителя и Ръководителя на живота, т.е. на битието извън Него изобщо” – това е едно от значенията на думата „бог”, което ще намерите, ако се заинтересувате и потърсите такова. Всеки човек има свои разбирания за това абстрактно понятие. Някои вярват в мощта на природата, други в образа на белобрадия старец, съществуващ преди началото и след края, а трети – в някаква неопределена сила, отговорна за всичко случващо се. Що се отнася до моето разбиране… Моят Бог? Моите отговор и причина? Смисълът за мен? … Изкуството – това е моят бог!
Скулптурата, живописта, литературата, музиката… тези изкуства ме карат да се замисля, да мечтая, да усетя безкрайността, да почувствам на какво е способен човекът. Често, когато съм уморен, унил или тъжен, намирам утеха в музиката – най-великото изкуство за мен. Музиката не признава никакви граници и ограничения, тя ти дава възможност да изразиш себе си – да заявиш на целия свят какво чувстваш, мислиш, желаеш. За да разбереш една картина и какво ти казва нейният творец, трябва да си най-малкото визуално грамотен. В едно платно могат да са скрити десетки послания на художника. Дори в картините на сюрреалистите и модернистите, като Дали, Пикасо, Брак, има вложен замисъл, идея. (В изкуството винаги има вложен смисъл) Литературата също има някои малки изисквания към своите „клиенти” – способността да четеш и да разбираш прочетеното. Преводът, който ни позволява да се докоснем до текстовете на писатели от целия свят, също така ги „ограбва” и отнема от личността на конкретния творец, вложена в тях. В музиката подобни „изисквания” и „грабежи” няма. В мига на сблъсъка с нея човек попада в друг свят. Най-фините струни на душата му са докоснати от магията на това изкуство. Музиката събужда нещо древно в нас, провокира тялото ни към движение… изпадаме в транс. Изведнъж ни обзема едно специфично чувство – щастие! Да, щастие, което е породено от спокойствието, хармонията и удоволствието… Съгласни сте, нали? След тежък и изморителен ден няма нищо по-добро от това да послушаш любимата си банда или изпълнител. Веднага усещаш как ти става по-леко, волност и свобода нахлуват в теб. Музиката е вселена, в която можеш да пътуваш безкрайно и да откриваш колко красив е животът.
„Човек има нужда от красота, а красотата – това е изкуството.” Според мен изкуството е плод на най-високите човешки възможности. То е симбиоза от талант, работа, познание, постоянство и вероятно – човешкият стремеж към съвършенството. А именно този стремеж ни е водел напред, помагал ни е да се развиваме и продължава да го прави и днес. Изкуството е всичко! То върви ръка за ръка с човека, откакто той върви. Вилендорфската Венера – първият световен шедьовър на скулптурата, изработена преди 25 000г. – олицетворява плодородието и майчинството. Тази малка скулптура, която е като талисман, е създадена да бъде държана и докосвана, да съпътства човека. Защото изкуството е и потребност – начин да се изразят проблемите на човека в определена епоха. Ренесансът е най-светлият и прекрасният период от човешката история. Тогава се развива науката, направени са Великите географски открития, човешката култура се обогатява – всичко това има отражение в изкуството. През тази епоха, то се развива стремително. Творят едни от най-великите художници за всички времена – Да Винчи, Рафаело, Микеланджело, както и писателите Данте, Бокачо, Сервантес и Шекспир – безспорни титани на световната литература. Живописта, архитектурата, скулптурата и литературата през Ренесанса се отличават със своята пищност, изящество, мащабност и стремеж към красивото и съвършеното. Гледайки някоя картина от този период или скулптура (например „Давид” на Микеланджело), разбираме, че по това време Европа е била водеща сила в икономическо, политическо и културно отношение. Фактът, че днес говорим за творците от Възраждането, доказва, че изкуството е вечно, а артистите – осмислят и остойностяват своя живот, обезсмъртяват се. Това ме кара да им се възхищавам и да благоговея пред изкуството.
Освен че отразява състоянието на обществото, то умее да ни влияе, да ни разчувства, провокира ни. Когато четем Толстой, ние не само можем да се образоваме исторически, но и духовно. Можем да преживеем един истински катарзис. Съпреживявайки съдбите на героите му, изпитваме различни емоции и чувства. Пътят, по който вървим с прелистването на всяка страница, ни променя… това е едно душевно изпитание. Изпитание, което може да ни „възкреси”! Поне с мен беше така, докато четях „Възкресение”. Историята на Нехлюдов и Катюша завинаги ще остане в съзнанието ми.
Литературата е много специална и важна за мен. Тя е „инструмент”, който ми позволява да изразя себе си. Вярвам, че всеки човек има някакъв свой „инструмент” за същата цел – да изрази своята същност и индивидуалност. Вярвам, че в изкуството ние можем да се осъществим и да постигнем максимално от това, на което сме способни.
Не искам да ви убеждавам в силата на изкуството, това може да откриете и усетите сами… Достатъчно е да погледнете една фреска от Сикстинската капела, да чуете гласовете на Франк Синатра или Едит Пиаф, да изгледате една постановка на Тенеси Уилямс или някой филм на Уди Алън…
… Ето, завесата пада –
Кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Ето и силата на думите, на литературата… Няма да казвам нищо, но усетихте за какво говоря, нали?
Текстът е отличен в "Копнеж за ученическо творчество", организиран от Фондация „Човешката библиотека“, фентъзи клуб „Светлини сред сенките“, електронно списание SciFi.bg и Фентъзи ЛАРП център.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
