Постинг
22.06.2013 06:00 -
Кирилка Паскалева: Огненото езеро
ПУРПУРЕН БРЯГ
Светлината на утрото отмята тъмния воал на нощта.Часът на светлината... Наблизо е. Зачатие за прекрасен ден.
Висулките лед се разтапят под галещия дъх на изгрева. В прозрачните сълзи на утрото. Бисерни сълзи.
Под бронята на здрача пулсира нежният взрив на деня. Разкъсва оковите. Бавно, тайно и незабележимо...
Тъжната флотилия на чувствата. Пътува. Все още. В неизвестна посока.Без фар. Без попътни светлини. Но – с надеждата за пурпурен бряг. Пурпурният бряг на радостта. За мълчаливото съзерцание на всеки миг. За красотата.За вълшебствата, които все пак се случват.
Скалистите фиорди на чувствата заоблят острите си ръбове. Прогонват хаоса от натрапчиви мисли.
Бях загубила себе си. И времето. И посоките. Намирам ги. Малко по малко. По Знаците...Ангелите ми ги показват. Тези, които ме закрилят – от небето. И живите ангели – до мен, в най-тежките ми часове...
Мансардите на радостта .От тях денят изглежда прекрасен.
Преливам – от светлината на надеждата. Както реката напролет едва удържа водите в крехките си брегове.
И виждам – пред мен е Пурпурният бряг.
Само – трябва да стигна до него...
ОГНЕНОТО ЕЗЕРО
Ненаситният нощен хлад проникваше във всяка фибра на тялото ми. Опустошена, топлината отстъпваше. Черни, мислите ме обсебваха. И ме водеха – отвъд разума.
По повърхността на огненото езеро – само мехурчета въздух. Светлината се дави.
Стене и тишината – отмаляла ...
Сторъка тъмнина. Сграбчва ме – с костеливите си пръсти. Времето – къде е?
Виждам само болката сега ...
Сини искри – на безпощадност. Давя се. Или – може би умирам?!? По малко. Всеки ден, час, минута. И през нощта.
Безвъздушност е ... По кухите тръстикови стъбла. И мисълта ми пропада. В долината на сенките.
Звуците ... Лутат се в лабиринта на мелодията. Губят се. Неми, накъсани ноти. В червените петолиния на мисълта.
Но ... Пламтящата лавина на деня препуска в утрото. Разчупва висулките лед. И – мога да отворя прозореца. На душата си. За малко. За колкото трябва. За късче небе. За глътка въздух. За парченце дишане. За розовата светлина на изгрева ...
Нощта се стопи. Изчезна и огненото езеро...
Нима сънувах?!?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325
