Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Здравка Евтимова
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2800 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image 

 

- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин..


Здравка Евтимова, стремя се да не заблуждавам никого с онова, което правя.

- Книгите за теб са...

Най-краткия път към сърцата на хората.

- Как подбираш какво да четеш?

Абонирала съм се за наградени разкази и новели, издавани на английски език навсякъде по света. Чета редовно разказите, публикувани в „Ню Йоркър“.Следя литературна критика на немски и френски език. Понякога ми се удава да си купя книгите, на които е посветен впечатлилия ме критически материал. Има случаи, когато такива книги дълбоко ме разтърсват – например „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд преди десетки години и още зная пасажи от тази книга наизуст; „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни.


- Ти пишеш предимно разкази. Кой е най-добрият майстор на разказа според теб?

Чета и препрочитам непрекъснато Чехов, Йордан Йовков, О’Хенри, Алис Мънроу, Василий Шукшин, Мураками. Един от най-любимите ми разкази е „Нежната спирала“ на Йордан Радичков, както и разказа „Изпит“ от Николай Хайтов.

- Имаш ли любими и постоянни книги, които препрочиташ?

„Сто години самота“ на Маркес, „Пет приказки“ на Валери Петров, „Степ“ на Чехов, „Додето златен станеш цял“, стихотворения от Андрей Германов, „Барутен буквар“ на Радичков, „Чумата“ на Камю.

- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, във твоето семейство четеше ли се?

Още откакто навърших три години, баща ми ме възнаграждаваше с приказка, когато подреждах спретнато дрешките си. Баба ми, негова майка, можеше да чете само кратките думи в приказките, но измисляше такива истории, които и до днес ме просълзяват. Тя знаеше наизуст толкова песни за Марко Кралевити, че можеше да говори цял ден, без да се изчерпи запасът й. Най-светлия човек в моя живот е тя. Майка ми все още чете поезия, макар че зрението й е отслабнало. Само едно от трите ми деца чете поезия.

- Любими писатели? Писатели, от които се учиш?

Йордан Йовков, Чехов, Тенеси Уилямс, Ана Ахматова, Валери Петров, Томас Ман, Албер Камю.

- Имаш издадени книги на английски език. Правиш ли разлика по реакциите какво отличава българския от чуждестранния читател?

В основата си това, което в България е намерило читатели, намира и в САЩ, Великобритания, Канада. Случва се често да правя разкази първо на английски, защото има толкова много литературни издания, интересуващи се от тях в англоезичните страни. Обикновено разказът, пробил в англоезична страна, намира прием и в България. Често се случва да не превеждам разказите си от английски на български – по-хубаво ми е да си направя чисто нов разказ на най-красивия език за мене – моят роден. Нищо не може да се сравни с това да правиш разказ на български език – то е усещане за щастие.

- Имаш ли любими теми за писане?

Всичко, което се случва в страната ми, е важно за мене. И тъгата, и щастието ме привличат еднакво силно.

- В теб таиш ли някои история, за която още не си готова да разкажеш?

Да, има. Бяха ми откраднали стихосбирката „Вечерен тромпет“ на Борис Христов, която ми беше подарил.

- Какво имаш на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ти? Опиши ни пространството, в което пишеш. Къде отиваш, ако не можеш да пишеш там?

През прозореца ми се вижда прозорецът на отсрещна многоетажна сграда, а от прозореца ми у дома се вижда друг панелен блок. Това ми е достатъчно. И в двете стаи е достатъчно светло. Но и когато настъпва сумрак, също е хубаво. Проблемът при мене е не мястото, защото то няма значение за писането, а острият недостиг на време.
-
- Правиш ли нещо специално, за да се вдъхновиш?

Не съм забелязала, по-скоро не правя нищо.

Какво/кого слушаш, докато пишеш?

Най-ценното нещо за мен и когато пиша, и когато се занимавам с друго -каквото и да е то – е тишината.



- Къде обичаш да четеш, открила ли сте своето удобно местенце за общуване с книгата?

Огромно удоволствие да чета във влака на път за работа, а когато приключи дългият работен ден – отново във влака на път за дома.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете...каквото ви се пие?

Много се радвам да срещна прозаика Васко Жеков, поетите Николай Милчев и Ангел Малинов, моите добри приятелки писателките Донка Петрунова и Ангелина Дичева. Пием чаша червено вино, обикновено „Мавруд“.







Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cell - :-)
03.07.2013 23:56
Чудесна ,чудесна жена ,писателка ! Класа !Чистота !Мярка !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2001635
Постинги: 1504
Коментари: 715
Гласове: 4243
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031