Книголюбие :: Димитър Васин: Всичко край мен е объркано

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.07.2013 06:00 - Димитър Васин: Всичко край мен е объркано

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1696 Коментари: 0 Гласове:

Знак

Идват по мръкнало мъртвите,
идват неканени – мъмрят ме.
Гърбя се в тъмното, мъкна се
- дъх да остане до съмнало.

Чуваш ли, тате, по съмнало
клетва изрекох със лудите.
Дума, наблизо просъскала,
още ме дири разлюбено.

Всичко край мен е объркано –
чакам си, тате, войводата.
Съмне се, скоро и мръкне се -
никой за нийде не води ни.

Нека по мръкнало мъртвите
пак да пристигнат неканени.
Идвай и ти и посмъмрвай ме
- всеки войвода с Балкан си е.

Обсада

Вълкът нощес в кошарата е влизал.
Вълкът е вълк: ще дойде недоял
и ще забие пак зъба си близо -
да заболи човека, че е спал.

Че и човешката си кротост мъкне,
прегърнал, боже, и добро, и зло.
Кошарата му натежа от мъка.
Е, всичко – казва – вече е било.

И губи, и печели много вчера -
за бедността си нищо не събра.
И сладко му е с малко да вечеря,
но за вълка да мисли, че е брат.

И питам се: на него ли приличам?
С какво съм беден и с какво богат?
Дали в житейската си воденичка
съм млял и вълчи глад да утоля?

По вълчи вия: имам ли си братя?
Един в гърба ми вчера зъб заби.
Дано от зъб в гърба не си изпати.

Нагоре