Постинг
31.08.2013 06:00 -
Анелия Гешева: В средата на моето лято
***
В лудостта на лудите ми братя
е събрана толкова наивна хитрост,
че ми хвърлят двата края на въжето,
с което трябва да ги върна на брега.
А лодката им пълна е със смях,
с калинки и със ментови целувки
и смешни са лицата им притворни,
и глупави са думите им с птиците.
Ах, тази светла подигравка с грижата,
задето все ми се намира втора риза!
Не са ми ближни, не – безумните ми братя
са мътно огледало на страха,
че знам какво е корабокрушение
и знам какво е да отплуваш истински.
И кой е в крайна сметка лудият -
не този ли, от който се страхуват
онези в лодката, които просто могат
да хвърлят двата края на въжето,
за да не ги спаси от тях самите,
за да не ги направи като себе си.
***
Има такива есени,
точно в средата на лятото:
животът не ме харесва,
душата не иска тялото;
страхът е хищна лисица,
покрила моето рамо;
синът на последния рицар
отдавна ми вика "мамо".
Каква банална рапсодия,
каква нелепа семантика:
леглата са смъртни одъри
в края на всяка романтика...
От толкова безотточност
изворът става блато
в някоя есен, точно
в средата на моето лято.
Три коли са горели тази нощ в София в ра...
Москва вместо Вашингтон покровител на Из...
НЕ СЪМ ХВАЛИПРЪЦКО АЗ!
Москва вместо Вашингтон покровител на Из...
НЕ СЪМ ХВАЛИПРЪЦКО АЗ!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4331