Книголюбие :: Ивелина Никова: Всеки ден е жълтица

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.09.2013 06:00 - Ивелина Никова: Всеки ден е жълтица

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове:

Лира

Понякога си мисля, че съм лира,
която пръстите Орфееви докосват.
Но струните са малко и не стигат
сърцето ти с любов да омагьосват.

И всяка нота е за мен мечтата,
а всяка струна път към тебе става.
Един тракиец рови във душата
и в песните безплътни оживява.

Понякога съм само звън на лира,
една сълза, превърната във песен.
Парченца от сърцето си събирам
и слушам тихо твоят глас небесен.

Всеки ден

Всеки ден е надежда,
всеки ден ти е дар,
ако с вяра поглеждаш
и в сърцето със жар.

Всеки ден е жълтица,
с всеки ден си богат,
щом летиш като птица
над широкия свят.

Всеки ден е светулка,
всеки ден е пътека
и ти свири с цигулка
на душа да е леко.

Всеки ден е усмивка,
всеки ден ти е радост
и се скрива в извивка
от безгрижната младост.

Всеки ден става спомен,
всеки ден ти е гост,
лист календарен отронен
и към бъдното мост.

Ахелой

И този залез ще потъне във реката,
тъй както костите на хиляди войници.
Оставила е диря кървава в земята,
победата, орисана от древни жрици.

Духът на Симеон се скита още тук,
в десницата си стиснал здраво меч,
а Ахелой замислено тече и нито звук
не спомня за геройства и за люта сеч.

От векове мълчи таз българска земя
свята колкото е божий гроб и кръст.
И само вятърът разказва на света
как българите пазят всяка шепа пръст,

как българите са могъщо, силно племе,
преминало през огън и през бури,
познало гордостта на славно време
което никой враг в забрава не потули.

Затуй България стои високо днес
след златний век, с победни знамена.
Да се наричаш българин е чест,
заслужена от нашите деди с кръвта.

Нагоре