Постинг
06.10.2013 06:00 -
Димиър Васин: През съда на ближния си минах
* * *
Скръстени ми са ръцете за безумието
да обичам без да съм намразвал.
И развързани са.
Никога не съм се кръстил във сълзата,
за която бентовете са една дълбока среща
със посестрими;
за която
светлината е от близостта ни.
Времето си мята въдиците
и ме предизвиква да изплискам бента
и потуля светлината.
Тялото ми се извива, хвърлено свободно
в бента и във въздуха, от който никнат
дъхави цветя и устните ти дъхави.
Мъртвите не са се раждали, за да останат
мъртви.
И изплуването ми е безумието
да обичам без да съм намразвал.
За омразата не съм оставил място
и във гроба си, поръсен от сълзата ти...
* * *
През съда на ближния си минах –
не загърбих миналото си от утре.
През съда на завистта прибягах –
не забравих чувствата от вчера.
По вечеря съм ви пуснал всички
по-различно да преминете през мене.
Пусто ли усетите – викнете вкупом
да населя себе си и ви посрещна
свещ запалил във душата си.
Пазих – не опазих светлината й,
че земята да обърна и по светло
да погледна всекиго в очите.
Чисто и нечисто е по пътя ми –
със душата си се пазим и за днес
мъжката си песен завъртяваме,
свърнали и при обещанията си.
Тъжен е й първият ми, тъжен
и поредният ми съден ден.
Мъжката си песен лесно не осъдих
да е винаги по пътя с мене.
Пъдих думи, думи търсих –
не намирах винаги за обич време,
точно не уцелвах винаги врага си,
винаги не слагах и петак във джоба.
Лобното ми място си е пред очите
на приличните и личните за хляба,
до тоягата, захвърлена под стряхата
с минало от утре, с чувствата от вчера.
Някой може да осъди верен, а неверен
да вечеря от съда на времето избягал...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4330
