Постинг
21.02.2014 06:00 -
Нели Пигулева: Поезия
. . . . . . .
Реката вчера се обърна и потече наобратно.
И мидите, и пясъкът, и тинята
понесоха се вкупом накъм извора.
Сладникавият мирис на мазут,
пропит с моряшки възгласи и незлобливи ругатни,
трепереше във есенния предиобед.
Това нашествие от долното течение –
нахално, безогледно и по своему кресливо –
се носеше като в побъркан воденичен улей –
самото то объркано донякъде,
най-вече от потресените
кръгли погледи на рибите,
които в своите прозрачни бързеи
там, горе, в чистите води,
не бяха срещали подобни
топли, черни и лениви миди.
И разговорът не вървеше –
едните бързаха,
а другите се бяха вцепенили във безмълвие.
Не беше ясно нищо от това, което ставаше.
„Озоновата дупка…” – профъфли клон
от сивкава топола, расла край Сулина,
накиснат като гъба
по пътя си от Турну Мъгуреле
към Секешфехервар.
И се разпадна на прогнила дървесина.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4262