Постинг
03.03.2014 06:00 -
Диана Атанасова: Към плажа
Разказ
Червената тойота отби вляво от шосето и спря. От колата слезе жена, облечена в ефектна плажна рокля на цветя и тръгна към плажа. Нямаше асфалтиран път и това донякъде беше добре, защото иначе кой знае какво стълпотворение ще е, и малкият закътан плаж ще изгуби очарованието си. От друга страна, черният неравен път и сега не спираше тези, които не искаха да изминат двеста метра пеша и засипваха вървящите с прах, особено ако отдавна не е валяло, като сега. Затова и жената тръгна по пътечката през гората, която за съжаление е само до някъде и пак излиза на този прашен път. В това време по него профуча черен луксозен джип, с двама едри мъже в черно, в посока към плажа. ”И дотук стигнаха мутрите - помисли си жената. - Сякаш ще им се счупят краката, ако оставят джипа си и повървят малко!” Мъжете я загледаха - беше определено привлекателна. С естествено кестенява коса, на която времето по никакъв начин не се бе отразило и не само на нея, а и на лицето с класически овал и черти. Не беше слаба, но не и пълна, закръглена колкото и където трябва.
Преди завоя, там където пътечката излиза на пътя, а той вече се спуща към морето, изскочи черният джип, този път в обратна посока. Ще ме засипят цялата - каза си жената и се отдръпна встрани. В този момент автомобилът изненадващо спря и единият от мъжете хукна към нея. Жената инстинктивно се огледа, за да види, че нито отдолу, нито отгоре идва някой. Само тия двамата, приличащи на горили, облечени в черни джинси и фланелки с подрънкващи ланци, яки мъже.
– Откога те търсим! - проговори едната горила, улавяйки двете й ръце над китките.
– Мен ли? – жената запази самообладание, може би защото бе сигурна, че не търсят нея.
Мъжът бе леко стъписан от ироничната нотка в гласа й, но не дотолкова, че да отстъпи.
– Точно тебе! Дай си личната карта!
– В мъжа ми е, той идва след мен!
Тези думи на жената мигновено раздвижиха ситуацията. Мъжът който шофираше и вече бе излязъл от джипа и тръгнал към тях, се спря и после се върна обратно в колата. А този дето я държеше, се усмихна и полушеговито подхвърли:
– И друг път да си носите личната карта! - пущайки ръцете й и оттегляйки се към колата.
Докато тя се опомни, джипът бе запрашил към шосето.
Беше 18 часа, по това време на късния следобед, плажът - почти празен. Тя и мъжът й идваха понякога надвечер, да се изкъпят и поплуват, защото само за това им стигаше времето. Имаха семейна фирма и работата в нея все не позволяваше да дойдат във вилата, която бе недалеч от тук, а и близо до града и да си ходят на плаж като хората. Затова пък дъщеря им и зетя се възползваха максимално не само от вилата, но и от всички останали блага. Седнала на постланата хавлиена кърпа на пясъка и обхванала главата си с ръце, жената се опита да събере разбягалите й се от шока, мисли. „Те искаха да ме отвлекат! В това няма никакво съмнение! Толкова жени извеждат извън страната за проституция! Ами отвлечените за органи! Какво ли щяха да правят с мен?” Ама и Петър, толкова да се забави, а каза че ще я настигне по пътя! Не стига че си забрави банските от къщи, ами сега във вилата не може да намери другите, сигурно! За нищо не мисли, все трябва да го чака, да го подканя. За всичко - хайде, хайде, сякаш само тя е заинтересована да стават нещата и във фирмата и вкъщи. Това й създава огромно напрежение и много често свършва сама това, за което го чака. На всичко отгоре, той гледа на нея като на някаква досада, която се чуди как да му развали спокойствието.
– Рени, къде си се отнесла? Защо не си влязла да плуваш? - Петър бе пристигнал най-после.
– А ти защо се забави?
– Да бягам ли искаш? От какъв зор?
– Ако трябва ще бягаш! Няма да е зле за биренето ти коремче.
– Много съм си добре даже! А се забавих, защото дъщеря ти и зет ти спяха, докато се събудят, да станат да отключат...
– Да бе, ти винаги си жертва на обстоятелствата!
– Ама ти защо си се наострила? Да не е заради днешния клиент? Не го мисли, ще видиш, че пак ще дойде при нас!
– Изобщо съм го забравила.
– Айде тогава, морето е толкова спокойно, само за плуване !
– Морето може и да е, но аз не съм спокойна! Знаеш ли, че щяха да ме отвлекат?!
– Какво? Де тоз късмет!
– Е, за малко се размина с късмета си!
– Майтапиш се.
– Въобще не ми е до майтап!
– Значи наистина? Как, кой?
– Някакви мутри с джип.
– Откъде знаеш че са мутри?
– Ами яки такива, облечени в черно, с ланци, какви други да бъдат!
– Аз май съм ги виждал тука в барчето, играеха на карти с бармана, сигурно са му приятели. И как стана?
– Класически. Изскочиха от джипа и ми се нахвърлиха. Единият ми стисна ръцете като с менгеме. И ми иска лична карта. Тогава не знам как ми дойдоха тези думи - в мъжа ми е, той идва след мен. Те се оказаха най-точните за момента, сякаш парола, която отвори капана. Предполагах че ще се забавиш и няма да помъкнеш документи със себе си, обаче казах тъкмо това. Благодаря на Бога, че се отървах!
– Какви ли са били плановете им?
– За техните не знам, ама знам какъв е моят план. Отсега нататък - нищо не ме интересува, каквото ще да става и във фирмата и в къщи! Оставям инициативата на теб. Така че, ти ще си този дето ще ми вика хайде!
Жената свали роклята си и тръгна към морето.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
