Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2014 06:00 - Христина Панджаридис: От романа "Ничия"
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1094 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 10.04.2014 09:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image






* * *

Докато се любеха последната мисъл на Доротея беше: „Ще заговоря ли на испански без грешки, без акцент след любовта с испанеца? Ще стана ли повече испанка от вчера? Ще бъда ли вече една изчистена от рани жена? Или ще остана ничия?

Любовта ли е най-ефективното лечение или е само едно обезболяващо – след известни часове действието му се преустановява. Скоро някакво заглавие запулсира в слепоочието й: „Женската изневяра е научно оправдана“. Какъв е изводът – щом единият пол изнамира извинения, другият също няма да закъснее с перченето си. Оправдания? По разни причини и тероризмът заслужаваше своите извинения!


* * *
Змията сменява кожата си, а разлюбената жена? Любовен сезон, сезон на помъдряване… Испански сезон ли й предстоеше? Доротея не изпадаше във възторг от бъдещата си роля на статуетка в подредения и с дъх на много пари имот на испанеца. Стоенето в дома си имаше предимства и красоти, но и задължения, строги изисквания. Не бяха обсъждали нищо конкретно досега. Но тя се досещаше.

Ако работи, ангажирана е с полезни дела, тогава развлеченията и свободните часове са награда, стимул. Ала да пази изрядните ръбове на луксозните покривки по масите? Не е блян за живота! Би помързелувала месец, два и ако усети сладост и още… но трябва нещичко да буди съзнанието й, да е полезна поне за себе си.

Да живее в разкош? Стигаше ли на мечтите й? Луташе се да преодолее майчината болка, половината загубено сърце. Сърце, преселило се в друг свят. Дойде ли момента да сключи мир със себе си? Смелост да сложи на гърба си нещата, които я измъчват – без да ги забравя. Мъката не е щит, с който да отблъсква идващите дни. Нито да се прекършва. Докога ще се извинява със загубата на детето си и ще изпада в паника, щом докоснат спомените й? Не е ли време те да затихнат? Не ги пъди. Едва ли ще бъде отново безгрижната учителка? Но ако е била лоша майка, сега е една блуждаеща майка! Май не е по-добрият вариант? Какво би казал Лорка на нейно място?

Имаше едно стихотворение „Китарата почва да плаче…“ Тя, Доротея, в испанка няма да се прероди. Защо още има чувство, че е прекършено дърво? Сигурно е само дълбоко надраскано, натискано, но здраво. Устояло. Фернандо, не искам да съм муза – дори на най-великия и известен мъж! Не ме съблазнява. Желая аз да имам в сърцето си някого, нещо и да тичам натам. Да го открия или преоткрия. Училището, макар и без дъщеря ми. Майка ми. Небезгрешният ми съпруг, опитомил се (навярно!) след дозите страдание.



http://www.goodreads.com/book/show/21454669?from_search=true








Гласувай:
2
0



1. fumiko - само две думи!
10.04.2014 19:41
Четете и ще ви се открие нов свят!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1297321
Постинги: 1292
Коментари: 604
Гласове: 2446
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31