Книголюбие :: Те, младите, идват: Станимира Радославова

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.04.2014 06:00 - Те, младите, идват: Станимира Радославова

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:

Първа награда в младежкия литературен конкурс в Търговище,
обявен от Младежкия дом и озаглавен "Действай, съдействай, въздействай", е получило есето на Станимира Радославова.

Светът е изморен

/есе/

Добър вечер, уважаеми зрители, спите ли? Поздравявам ви от епохата на монотонното еднообразие, от епохата на отчуждението, от епохата на комерсиализма.Нормално е да сте изморени и да ви се спи, то целият свят е изморен. Не го виня, днес денят му беше тежък,забързан и страшен, а и липсва малко нежност в края му.Светът е изморен от многото тичане, от вечното бързане някой да не закъснее за някъде и най-вече е изморен от всичките неизречени ,,Обичам те!’’, които в бързината сме пропуснали да кажем. Говорим, пишем и комуникираме постоянно, но светът е изморен от всичкото безсмислено мълчание и от сдържаните крясъците наум. Светът е изморен от нечие безпомощно страдание, заглушено от градския шум, което ние няма как да видим поради обсебилия ни егоцентризъм и самомнителност.Светът е изморен от това, в което сме се превърнали, но какво може да направи, като е безпомощен и безсилен срещу нашата безчовечност?
Светът е изморен от всички майки, които продават децата си, от момичетата, които продават телата си,от хора, продаващи знанието и интелекта си за жълти стотинки с цената на една заплата, нова придобивка или просто от безизходица. И те са изморени, защото скоро няма да им е останало нищо човешко, което да могат да продадат, за да могат да си платят наема, ще са разпродали всичко от себе си с надежда за по-добър живот. Изморен е и от всички хора, продаващи самите себе си, лишени от достойнство и морал. Готови да продадат, ако е нужно, и най-близките си, а защо да не се осмелят да прегазят всеки дръзнал да им отнеме властта или мястото в йерархията - като роботи с човешки лица, стремящи се само към по-високо място в обществото.

И днес улиците са изпълнени със същите хора от предишния ден или просто на мен ми се струват еднакви, защото всеки се опитва да се слее с тълпата, никой не дръзва да бъде различен, а на света му се иска да има различни. Омръзнало му е от всичките тези неморални хора, притъпяващи всичко човешко в себе си срещу малко власт и пари.
На света му се иска да види повече истинска любов и страст, но се боя, че все по-рядко можеш да изпиташ тези чувства, защото са омърсени от страх, омраза, безчувственост. Много хора са решили да не бъдат чувствителни, изграждайки си дебел слой кожа около себе си, за да не могат да бъдат наранени от никого, но на каква цена? Никой не може да ги нарани, но и никой не може да ги направи щастливи… А на света му се иска да има чиста любов.
Май ми се иска да проспя и днешния ден, дали ще може светът да понесе новата силна наркотична буря, която преминава и която ще доведе до нови жертви и нови зависимости. Нощните клубове, изпълнени с лица под 18, със солидно количество алкохол в кръвта,ще продължават да деморализират обществото и ще изморят света със силната си музика. Ще се справи ли този свят и с компютърната зависимост ,бушуваща навсякъде, ощетявайки портфейлите ни, изисквайки от нас да притежаваме най-новата техника. Светът недоумява как е възможно един телефон да е по-важен от човека срещу нас и вече май е изтощен напълно, но спокойно поне батерията на телефоните ни е издръжлива.
И аз самата съм изморена. Изморена съм от това, че се смеем твърде малко, а се ядосваме твърде много. Пием и пушим много, харчим безотговорно, шофираме твърде бързо,лягаме си твърде късно, събуждаме се изморени, четем твърде малко, гледаме много телевизия, а се молим твърде рядко. Изморена съм от всичките материални притежания, подменящи истинските ценности. Говорим твърде много, без да казваме нищо. Обичаме много рядко, а омразата е неизменна част от нашето ежедневие.
Светът е уморен…и се смири.А вие не сте ли изморени?Не се ли изморихме да се усмихваме, без да сме щастливи, да питаме, без да искаме да знаем, да се смеем, без да ни е смешно, да плачем, без да значи нищо за нас,да се събуждаме, без да сме будни, да спим, без да сме отпочинали,и да живеем, без да сме наистина живи?!?
Надявам се скоро да се изморим, защото светът вече отдавна го направи. Но нищо,нека спи, и аз ще заспя, но с надеждата когато утре се събудя, денят да бъде различен и светът да стане такъв, какъвто трябва да бъде, за да мога да го прегърна с усмивка. Нека да намерим сили да сме по-добри, да възвърнем ценностите и морала си и най-важното - да се превърнем отново в хора, защото в такъв свят искам да живея аз!
Нека спи, денят бе много тежък, а аз утре с любов ще го събудя!

Нагоре