Постинг
24.04.2014 06:00 -
Нели Пигулева: Влизането забранено
. . .
Грешната посока ли избрахме
или някой сбъркан ни поведе,
лутаме се по едни зелени ходове,
все опираме в стени от храсти.
Прахоляк се носи над чимширите,
лепне в разширените ни ноздри,
само някоя разсънена гугутка
на моменти се измъква от трънаците.
Ние се въртим като слепоци
и се удряме с муцуни във стените,
уж се движим точно по алеите,
между живите зелени плетове,
а пък все доникъде не стигаме,
все не можем да намерим изхода,
нито да се сетим откъде сме влезли…
А в началото ни беше интересно.
Даже – да признаем – ни харесваше.
Някой беше казал, че ни чакат
с ягоди, шампанско и сметана.
И докато се лутаме из лабиринта,
чуваме отвънка смехове и песни.
/Някой даже чул как тапата изхвръква
на шампанското, с което ни посрещат/.
Ала вече почва да се стъмва.
Все по-бавни стават стъпките провлачени.
Веселите възгласи в началото
минаха във тихичко скимтене.
Кой изгубил чехъл, кой – търпение,
изранени, с носове одраскани,
взехме отегчено да се скупчваме
и се гледаме накриво и с омраза.
Някъде навънка се разхождат хора
по алеите край лабиринта
и внимателно заобикалят
надписите „Влизането забранено!”.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4332
