Постинг
27.06.2014 06:00 -
Генка Петрова: Час по въображение
КРЪСТОПЪТНО
На Макси
Синонимът на душата
е дълга дума.
Отдавна е забравила да се оплаква.
Правописът на живота е объркан изначално.
И цял живот разплиташ:
Съгласни, гласни, несъгласни…
ЧАС ПО ВЪОБРАЖЕНИЕ
Бъдещето ме гледа снизходително от последния чин.
Изпадат ми и последните костеливи надежди –
небрулени орехи.
В какви ли жълти анали захвърлени думите ми
не щат и не щат да пуснат корен.
За какво ли са му на бъдещето старомодни сеячи,
взел-дал е пиедесталът на истината.
Все тая със нея, без нея – същото.
Лаят кучетата, керванът – приятел с тях.
Бъдещето от първия чин пък е забило котва
в потъмнелите ми очи, развиделява ги.
Блуждае златната среда между обичам и...к,во било?!
Бъдещето разлиства с досада душата ми
и плющи във балон несдъвкана притчата
за блудния син, за блудното утре
на последния чин, окупирало сцената...
Само първият се помайва в догадки –
котва да вдигне ли, или да засее орехи.
ИЗ „БЪДЕЩЕТО ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЧИН”, 2014 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4313
