Постинг
04.07.2014 06:00 -
Силвия Димитрова: От книгата й 12
Гарвани
Май
Запознахме се на една пейка в парка, към която се приближихме всяка от своята дестинация. Аз - с книга в ръка, тя - с кифла. Следя как кокалестите й пръсти я ронят на трохи и ги подхвърлят небрежно на гълъбите. Имам време за убиване, а Бекет в скута ми се е разпаднал на купчинки думи, запетаи, точки. През хищната зеленина на дървото се процеждат капки светлина, падат в страниците пред мен и разтапят последните ми усилия да отделя смисъла.
- Помниш ли времето, когато тук ще има само гарвани? -прозвучава пискливо гласът на жената .
Обръщам се към тънките устни, оцветени с тъмновиолетово червило, които разсичат повехналото й лице. Защо ли въпросът не ме изненадва?
- Възможно е – отговарям.
- Гаррванът гррачи гррозно, зловещо… - снишеният глас, може би нарочно, ми напомня задавяне.
Гълъбите следят пръстите й, които са спрели да пускат трохи. Един се приближава съвсем, навежда глава и мери пространството от черната й обувката до своите розови крачка. Не казвам нищо. В дни като този ми е трудно да обеся каквато и да е мисъл в главата си. Все пак кимам любезно.
- Повече не мога да мълча… а и не трябва – жената се доближава до мен, а аз инстинктивно се отдръпвам. – Знам, че всичко, което гласът ми казва, ще се случи…
- Какъв глас? – проявявам следа от любопитство.
- Някой ден ще разбереш.
Лудостта е самотна дисциплина – бягство на къси или дълги разстояния, което понякога и аз практикувам. Но втурването на друг участник в коридора ми приемам като досадно вмешателство. Особено когато си почивам. Разтварям книгата и търся последната прочетена страница.
По алеята се задава двойка - тика количка с малкия си наследник в нея. Лицата са изопнати в усмивки, а бебето е декорирано с биберон - като панделка, завършваща елегантно опакован подарък. Потръпвам. Погнусата е може би другото име за завист, да ... Докато се отдалечават, едвам удържам порива си да извадя ножица и да изрежа тази гланцирана сцена от корицата на действителността.
Поглеждам жената до себе си. Пръстите й са сгърчени един в друг, а под тях, в полите й, лежи остатъкът от кифлата. Гълъби наоколо вече няма. Не знам в какво се е отнесла, може би слуша нечий глас. Мен тишината ме удовлетворява. Последните безсънни нощи изтриват желанието ми да участвам в каквото и да е игра наоколо.
Докосване на рамото ме изпъва като пружина.
- Боли ли? – жената се е взряла в мен, без да отмества ръката си. – Гневът е като черна топка под кожата ти, напипвам го.
Даже не знам каква е гримасата ми, която отказвам да овладея. Болката си е само моя. И гневът.
- Не крий всичко в себе си, ще те изкълве – не ме оставя непознатата. - Виждала ли си клюн на гарван?
Ако пак зарецитира Ботев, ще изпищя. Поглеждам часовника. Има още двайсет минути, но повече не мога да остана. Ставам и тръгвам с най-бавната си походка.
- Помни гарваните! – прозвучава гласът зад мене.
Не се обръщам. Болката се примъква от едното към другото рамо, после обратно. Един гълъб изсвистява пред лицето ми. Въздушен удар от крило жигосва бузата ми.
…
Дели ни бюро с цвят на патиниран орех... Разсипаните листове един по един прошумоляват в пръстите на мъжа отсреща. Златната халка на безименния му просветва.
Не мисля за нищо, в очакването няма мисъл. Тишината в мен скрибуца като бавно отваряща се врата.
Влиза сестрата и подава нов лист. После сяда на съседното бюро и лицето й се крива зад компютъра. Механично я проследявам с поглед и пак механично погледът ми се връща в началната си точка.
Очите на лекаря са втренчени в мен. Чувам отговора, преди устните му да се раздвижат.
- Няма надежда…
Другите думи се размазват като по мътно стъкло. Една сълза замрежва ъгъла на окото ми. Клепачът ми с рязко потрепване я разсича на две.
…
Слизам бавно по стълбите.
В парка слънцето виси, заплетено в клоните на дърветата.
Никога няма да имам дете.
Ромонът от гласове на хора и на птици става все по-непонятен.
На стотина метра пред мен - парче кифла под празна пейка. Бавно тръгвам към нея. Две черни крила зад гърба ми метат земята.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4309
