Постинг
08.09.2014 06:00 -
Анелия Гешева: Солидарност
Разказ
Вероника беше най-разюзданата жена, която Филип беше срещал някога. Беше разюздана сексуално, емоционално и морално. Понякога не знаеше какво точно иска, но го искаше яростно, истерично и веднага. Беше красавица и беше неуправляема. Парите на баща й й бяха създали чувството, че всичко й е позволено. И тя си позволяваше всичко.
Филип се забърка с нея, въпреки предупрежденията на някои приятели – беше ударил две водки, а Вероника беше дяволски изкусителна. Позабавляваха се някое време, Филип беше изненадан от сексуалните й вкусове, някои от нещата, които го накара да правят, му бяха съвсем нови. После взе да се плаши – Вероника беше луда жена. Така че един ден той си пое дълбоко дъх – мечка страх, мен не страх! – и й каза, че иска да скъсат. Вероника разбира се побесня, но по един подъл начин, от който на Филип му прилоша. Не каза нищо, само присви очи и изсъска: „Ще видим тая работа”.
Е, след няколко дена видя. По-точно чу. Вероника дала един бон на Перо Глигана да му строши краката. Оня поискал още толкова, но Вероника отказала и накрая си стиснали ръцете за една хилядарка и един крак.
Филип знаеше кой е Глигана и изпадна в паника. Главоврат, некомуникативен примат, за когото се носеха какви ли не слухове. Филип се чудеше как така все още е на свобода,ако не всичко, не дори половината, а една десета от това, което му приписват, е вярно. Глигана щеше да го направи на кайма, едва ли щеше да се задоволи с единия му крак. Къде щеше да го счупи – на бедрото или под коляното? Ами ако му счупи коляното? Чувал е, че понякога лекарите не могат да се справят с такива травми – в такъв случай ще остане инвалид за цял живот: сбогом на ските, сбогом на неделния футбол, сбогом на качването по стълби. Щеше ли Глигана да използва инструмент или само собствената си животинска сила? Имаше ли гаранция, че няма да го убие.
Мина седмица, Филип не излизаше никъде. По-точно излизаше само сутрин и то за малко. Сложи още една ключалка на вратата си. Купи си две шапки – едната идиотка, другата с козирка и нови, огромни слънчеви очила. Не си вдигаше телефона, взе си оптуск от работата и каза тук-там, че заминава от града.
Мислеше да се обади в полицията, но после се отказа. Бащата на Вероника беше влиятелен човек, а обвиненията срещу нея – недоказуеми. Щяха да му обърнат внимание чак след като Глигана го пребие.
Мина още една седмица. Двама приятели навестяваха Филип и му снасяха клюките. Глигана разпитвал за него. Вероника обявила, че все още са гаджета и че нямало никакво скъсване.
- Как бе! Тая ненормалница си мисли, че оня ще ми строши кокалите, а аз пак ще я чукам! – редеше Филип и ходеше от единия до другия край на стаята. Приятелите му му съчувстваха, но не можеха да измислят решение. Все пак предложиха да излязат ида пийнат наблизо. Ще бъдат тримата, после ще изпратят Филип обратно до дома му.
Барът, в който отидоха, беше в сутеренния етаж на нова сграда. Минаха край сепаретата и седнаха на маса в дъното. Поръчаха си бира и Филип малко се поотпусна. Много малко и за много кратко. Глътката заседна в гърлото му, адамовата му ябълка щеше да изхвръкне. На вратата стоеше Глигана.
Някой от сепаретата му махна и той отиде натам. С жестове и заекване Филип сигнализира за опасността. Приятелите му го уверяваха, че оня не го е видял, а и да го е видял, едва ли ще посмее да го нападне, докато е тук. Така че в бара е в пълна безопасност.
Филип трескаво мислеше. На охраната не можеше да разчита, те по-скоро щяха да го изхвърлят навън, за да си нямат проблеми. Полицията също едва ли щеше да дойде, ако се обадят. А да разчита на случайна патрулка в точното време и място, беше пълна илюзия. Нямаше кого да повика на помощ, а покрай него щяха да пострадат и приятелите му, които сега всячески се опитваха да го успокоят. Дегизировката също не би му свършила работа, още повече, че на излизане трябваше да мине точно покрай Глигана.
Реши, че е най-добре да избяга. Тоалетната беше в края на тясно коридорче, вдясно от нея беше вратата за кухнята. Не можеше да няма прозорец, Филип щеше да излезе през него на задната улица. А от там до дома му са три минути тичане. В този момент главата на Глигана се показа иззад облегалката на стола и дебелия му врат се завъртя в посоката, където бяха Филип и приятелите му. Това беше. Трябва да бяга незабавно!
Стана и като в транс тръгна към тоалетната. Вратата към кухнята беше открехната и той надникна вътре. Дали можеше да се скрие тук? И за колко време? И дали работниците в кухнята нямаше да го издадат? Никой не искаше да си има вземане-даване с хора като тоя Перо. А той го видя, значи щеше да го чака да излезе.
Филип огледа и се разтрепери от ужас – в кухнята нямаше прозорци. Излезе в коридорчето. До тоалетната имаше не повече от шест крачки. Тъкмо хвана дръжката на вратата,когато го усети. Не смееше да се обърне. Не смееше да продължи. В този момент му се прииска Глигана да има пищов и да го гръмне, че да се свършва. Усети, че краката не го държат и опита да се подпре на стената. Направи крачка накриво с омекнали колене, залитна и падна. Тогава се обърна към нападателя си и по задник се изтегли назад, докато гърбът му опря в стената.
Глигана беше по-страшен от всичко, което Филип можеше да си представи. Сигурно имаше сто и двайсет кила и не по-малко от метър и деветдесет. Сипаничавото му лице беше с рядка прошарана брадица, под която личаха два дълбоки белега. Рядка беше и мазната му коса, вързана с ластиче на тила. Под яката на ризата се подаваше златен ланец. Погледът му беше празен. Но и ръцете му бяха празни.
Филип затвори очи. Знаеше, че сега огромният крак на това чудовище ще се стовари върху неговия,затова сви колене и ги обгърна с ръце. Можеше да го удари по главата, или да го рита, дано да не му скъса бъбреците...
И тогава Перо Глигана каза:
- Брато, еби им майката на тия курви. Дай два стотака и кьопай един месец – и му подаде ръка да стане.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
