Постинг
16.10.2014 06:00 -
Елена Алексиева: Пред премиера на "Ангелски огън" - пиеси
Елена Алексиева ще представи последната си книга – сборника пиеси „Ангелски огън“, в Клуба на актьора в Народния театър „Иван Вазов“.
Премиерата ще е в петък, 17 октомври, от 18,30 ч. Участват актьорите Жорета Николова и Михаил Милчев.
Откъс от пиесата "Фантомна болка"
Защото има и други като мен нали. Не може да съм сама в света.
Ами че нали в болницата бяхме цяло отделение. Кой без крак, кой без два, кой без ръка...
Дори си говорехме кое е по-добре – без крак или без ръка. Или как.
Забавлявахме се. Когато болеше най-силно, дрънкахме най-големите глупости. Ей така просто. Да минава времето. Да мине болката. Само че онази болка беше друга, не като тази. Онази болка като че ли понамаляваше от простотиите. Тази сега не.
Плюе.
И този гаден вкус на четката. Вкус на лайно.
Плюе.
А и боите само как смърдят. Чудя се какво ли слагат в тях. Не че ми пука особено.
Пауза. Отпива вода от чаша със сламка, оставена на масата до картината й.
Обаче кво друго да правя.
Освен да творя, кво друго. Нищо.
А нощем все си ме боли. Уж трябваше отдавна да е престанало, но не е.
Опитва да хване изплютата четка в уста, но не й се получава. Прави няколко опита, гони я по масата, мучи ядно.
В усилието си бутва чашата с вода, която се разлива върху картината.
ЖЕНАТА БЕЗ РЪЦЕ гледа безучастно. После близва разляната вода с език.
Плюе.
Ега ти късмета.
А тъкмо беше почнало да ми се получава.
Тъкмо ми се стори, че ми понамалява болката.
Пауза. Гневно:
И точно тази нощ ли трябваше да ми врънка, че трябвало да си спи у тях!
Малкият точно тази нощ ли намери да вдига температура!
Сякаш не ми стига цялата свинщина!
Става, при което нарочно ритва стола и той пада. Тя се олюлява, но успява да запази равновесие. Започва да се суети нервно, уж прави жалки опити да оправи кашата на масата.
Гадно ли ти е? А? Гадно ли ти е?
Нека ти е гадно! Сама си си виновна!
Да бях пукнала, да бях...
Пауза. Ослушва се.
Кой е там?
Има ли някой там?
Ослушва се.
На висок глас:
И без това тука няма да намериш нищо! Чуваш ли, нищо!
Който и да си! Най-добре ще направиш да се разкараш! Освен ако не си пълен идиот!
Парите са ми в банката. Ценности други нямам. Ако искаш, вземи протезите. Там са, в шкафа до вратата, в една голяма кутия. Ако имаш на кого да ги шитнеш, можеш да им вземеш добри пари. Скъпи са, последен модел. С електроника и всичко. Олекотени. Почти не са носени. Като нови са.
Пауза. Ослушва се.
Няма какво да му мислиш толкова. Взимай ги. Аз ти ги давам. И без това не ги нося.
Не можах да се науча, неудобни са ми. Пълна простотия. Все едно да ти отрежат главата и на нейно място да ти сложат компютър. Мислиш ли, че ще ти е добре?
А?
Ослушва се. По-високо:
Кой е там? Кой си ти?
Пауза.
Защо мълчиш, бе, кретен? Кажи нещо!
Или направо взимай проклетите протези и се омитай.
Не се бой, на никого няма да кажа. Няма да се оплача от тебе, няма да споменавам, че си ме обрал. Все едно нищо не е станало.
Пауза. Значително по-тихо:
А то и не е. Нали аз ти ги давам.
Подарявам ти ги.
Ослушва се.
Къде си, бе! Не те чувам, къде си?
Знам, че не си ги взел. Вратата на шкафа много скърца, няма как да не я чуя.
Пауза. По-високо, почти вика:
Като не ги искаш, махай се! Друго нямам!
Де да те знам какво искаш! Не съм врачка!
Пауза.
Айде де, не се сърди. Стой малко. На мен така, като си говорим, ми става по-добре.
Ама тука направих една беля, не е за разправяне.
Мария, дето ме гледа, утре сутринта рано, като дойде, ще изчисти. На нея покрай мен какво ли не й се налага да чисти, та от малко вода и размазани бои ли ще се стресне!
Обаче ти, ако искаш, не влизай. Точно сега не е много подредено, а и аз съм неглиже. По-добре да не ме виждаш така. Пък и, честно казано, съм с памперс. Грозна картинка, но няма как. Само за през нощта, разбира се. Когато нея я няма.
Пауза. Ослушва се.
Ама ти съвсем се умълча.
Изведнъж, ядосана:
Абе аз що ли...
Втурва се, блъсва вратата на антрето, която и без това не е затворена. Крещи откъм антрето:
Къв си ти бе! Страхливец!
Покажи се, де! Покажи се!
Ти знаеш ли, че аз съм известна, бе, задник! Известна художничка! Прочута даже! Моите картини се избиват да ги купуват! Ти знаеш ли, че дори в кабинета на президента виси моя картина, а? И почти всеки ден има по нещо за мен във вестниците! Или съм в телевизията! Или в някое радио...
Влиза обратно в стаята. По-тихо:
Търсене
За този блог
Гласове: 4317
