Книголюбие :: Христина Панджаридис

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.12.2014 08:08 - Христина Панджаридис

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1111 Коментари: 0 Гласове:

    „Писна ми да съм текст“

    Книгата на Станислава Чуринскиене „Second Life: Reloaded“ е опит, изповед, дневник, тухла по главата, служеща за отрезвяване или вразумяване на напъхалите се и неможещи да изплуват от виртуалното пространство личности. Да осъзнаеш колко си потънал и че дъното не е трамплин, който да те отхвърли нагоре, си е болезнено чувство. Това е втората книга на авторката, след „От космоса с любов“, прочетена от мен, и стилът ѝ е разпознаваем. Между думите се усеща не единствено хъса на писателя, съпреживяването на историите, задъхания ритъм, вкуса на цигарената-алкохолна самота, но и окото на изследователя, на психотерапевта, лекуващ непознатите и себе си в играта на невидимото. Колко лесно е да бъдеш друг или защо да не си самия ти – отсреща очакват забавления, веселост, каламбури. Остреща те посрещат според думите ти. Ти си това, което ще напишеш. Създаваш се, ти си „образ и подобие“ по избор. Къде си се родил и кои са майка ти и баща ти е без никакво значение, свободен си да си изградиш история и настояще. Влюбваш се в хора, чиято пъпна връв е свързана с кабела, с който компютърът ти е хванат в мрежата. Всички приятели са по-скоро звезди, падащи от небето, отколкото реални мъже и жени.
    Интернет емигрантите пътуват без да се нуждаят от резервации, куфари, билети, ваксинации и гаранции. Живееш и разговаряш в илюзорния свят, без да имаш достъп до физическия. В един момент се питаш ами къде си всъщност ти, кое е по-наситеното с емоции и удоволствия място за теб. Защо да си показваш носа навън, на студа... светлината на екрана излъчва топлина.
    Интернет, цялата виртуална среда, назована Кучката, е непобедима, решиш ли да се сражаваш с нея. Тя помни тайните ти, не отминава многоточията ти, проследява всяко наздъртане в нечий профил. Поглъща те, ако ѝ се оставиш. Заболи ли те, ще те излекува с поредните лъжи. Решиш ли да ѝ посветиш дисциплинираното си присъствие – свършено е с теб, границата се размина и ще се събираш трохичка по трохичка... ако изчегърташ сили от безсънието си.
    Книга, която ти налива разум и имунитет, проследявайки отстрани живота на героите, за да отстъпиш мъдро назад, докато не си дрогиран от екрана на монитора си.
    Спасението? „Освиркай кучката.“ И „Писна ми да съм текст!“

Нагоре