Постинг
15.12.2014 06:00 -
Диана Атанасова: Разказ
ИНВАЛИДЪТ
Привечерните силуети на дърветата сплитаха короните си в някакъв трагичен ансамбъл на фона на тъмнеещото море. По алеите се разхождаха хора с кучета или по-скоро кучета със стопаните си. Без питомците си хората едва ли биха излезли. Тъжна гледка беше в последно време, величествената някога морска градина - станала любимо място на домашните любимци и техните безстопанствени родственици.
Загледана в дърветата, Мия не видя спрялата пред тях инвалидна количка и някак се стресна от властния мъжки глас:
– Може ли да спрете за малко! - Властен бе и погледът на момчето.
– Хайде, какво ще му обръщаш внимание - дръпна я Влади за ръката. Но тя се спря. Заради инвалидната количка...
– Предлагам Ви моята книга - стихове и импресии - 4.00 лева.
Слисана Мия заразглежда книгата. Използвайки недоумението й, той продължи:
– Да ви обясня какво е импресия.
– Не, няма нужда. Защо не я предложите на щандовете за книги? Аз самата съм дала книга, мога да ви кажа къде.
– И кога ще ви дадат парите, като я продадат, нали? Не, мерси. Аз вече почти съм продал книгата си. Останаха ми няколко екземпляра. Искам да ви кажа нещо, но насаме - той погледна към Влади.
– Нямам тайни от мъжа си - не му се подчини този път Мия.
Инвалидът обърна количката с гръб към насядалите по масичките в близкото капанче.
– С извинение, това е симулация - каза момчето насочвайки погледа си към инвалидната количка.
Не разбрала в първия момент за какво става дума, може би защото никога не би го и предположила, Мия следвайки собствения ред на мислите му каза:
– Аз не бих го направила - имаше предвид това да си продава сама книгата и то в парка.
– Защо, парите не миришат - докачи се той. - За какво ли не ги дават глупаците! - Момчето си прибра книгата, без повече да й я предложи. - Всичко хубаво - й пожела и потегли с количката, преди тя да се опомни.
Едва сега Мия осъзнаваше казаното.
– Той като че искаше да каже, че количката е инсценировка - обърна се тя към Влади.
– Не искаше, той го каза.
– Не мога да повярвам!
– То не е за вярване. И все пак в сравнение с тия дето убиват за пари, неговото е дребно мошеничество. Но аз се чудя на теб. Щеше да му дадеш пари, ако беше просяк, а книгата му не купи.
– Да, щях да му дам, но колкото реша аз. А той ми определя цена. И аз трябва да зная дали си заслужава, не мога без да я прегледам. Книга е все пак, не вафла, която да прилича на всички останали!
– Така е. Права си - приключи коментара Владо и двамата продължиха сумрачната си разходка.
Невероятно е да паднеш дотам, само за да продадеш книгата си - мислеше тя. Не че имаш кой знае какви шансове. Кой ще вземе да ти купува импресии, поезия или каква да е сериозна проза? Сергиите преливат от евтини сантиментални и демонично-романтични романи, окултизъм и какво ли не още... Като всеки фалшификат и този го има в изобилие. Дали бяха млъкнали авторите на истинските книги, поне повечето от тях? Или пък никой вече не ги издава и особено превежда, защото малцина са тези, които ще ги купят. На този свят напоследък не му оставаше като че нищо истинско. Накъде се е запътило това жадно за сензации човечество и докъде може да стигне...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
