Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2015 05:00 - Иглика Дионисиева: Фотьойлът
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



   Разказ


„Детето” беше на работа.
Има да върти тролея из софийските улици още няколко часа.
Ще навърти часовете, с оная малката лигла в кабината. Е, после със сигурност ще е по-спокоен и бавен. Три дни – никакви жени, никакви лиглета – аз ще си го гледам, както си знам. Само да не ме мине Дъртия с дребните, че …
С тия мисли Дора избръсна старателно всяко косъмче от венериното си хълмче. Огледа се доволно – гладка, бяла – светнала. Направи няколко завъртания пред огледалото, заоблича се бавно, с досада. Бельото, бикините пропусна, но не трябваше да пропуска грима. Открои с червило хубавите си еластични устни и направи няколко гримаси.
Тъкмо обуваше единия чорап, телефонът иззвъня. Един глас с неумел български я попита кога да и изпрати такси.
- Веднага! Муса, бейби, по-бързо, по-бързо да съм при теб! Идвам!
- Окей, бейби. – Хибрид от английско-български я уведоми, че всичко е готово, че е очаквана, както подобава.
- Окей, окей. Само така, шери, само така, бейби.
Само без гафове. – Дора кратко въздъхна.
Забърза се, огромният и задник не и пречеше, отдавна умееше да го върти фино, да го носи плавно. Довърши приготовленията и се лепна на огледалото. Увери се, че вече може да е сигурна в изрядността си, хлопна вратата на апартамента и повика асансьора.
Излезе пред входната врата и зачака.
Денят бе горещ, въздухът миришеше на напечени гуми.
След минута-две една малка жълта кола леко, без никакъв шум, спря пред нея. Шофьорът отвори предната врата, щом тя тръгна към него.
- Имам повикване от „Тотю” – 65. За Вас ли е? – Гласът му беше приятен, но някак ограничен. Този мъж като че не искаше да даде воля на излъчването си. Нищо.
- Да, да, аз съм, аз съм. – Тръгна да се качва, елегантността и се смачка от усилието да си натъпче задника в пежото. – Ох, много топло. Има ли климатик в тая кола? Няма?! Карай веднага, че само това остава, да се изпотя. Криволак – 5.
Таксито се понесе, Дора затърси с какво да си вее, въпреки че прозореца беше отворен.
Бързо пристигнаха. Тя видя отдалеч как проблясват обувките и очилата на арабина.
- Тука сме, тука спри! Оня дедка ще ти плати! – тя кимна с глава към арабина, който приближаваше колата. Отвори и вратата, тя се измъкна почти жонгльорски. Чужденецът вмъкна глава в купето и подаде една банкнота. Шофьорът я погледна примижал срещу слънцето.
- Всичко окей? - Всичкото за теб! – Мургавият направи жест с длан към шофьора да не връща ресто и затвори вратата на пежото. Тръгна след жената, наслаждавайки и се зад очилата си още отсега.
- Муса, бейби, колко пъти съм ти казвала, че аз не съм за такива малки коли!
- Сори, шери! Забравил, че си голям жена за големи работи!
Спряха пред асансьора, много стълби имаше до третия етаж.
Тясното пространство, изпълнено с голямата жена, явно подейства на източния мъж романтично.
Арабинът отключи вратата на квартирата. Щом хлътна в тъмния коридор, Дора се намръщи – блъсна я силна сладникава миризма на мъжки парфюм и застоял въздух. Всички прозорци бяха плътно затворени и пердетата пуснати. В стаята – полумрак.
Тя се отпусна в един фотьойл с отегчено лице. Арабинът беше с гръб към нея, вадеше от някакво барче бутилка с кехлибарено питие и чаши. На масата се появиха ядки и кутия дребни арабски баклавички, при вида на които очите и светнаха.
- Чиърз, бейби! – той бутна едната чаша към Дора и взе своята. Отпи с примижаване и я погледна недвусмислено.
- Ще ме простиш, Муса, пий си пиенето, ама аз нищо не правя, преди да си хапна сладичко. Дай тука баклавите, после – каквото кажеш ти врътвам! – зъбите и забляскаха, ръката и се забялка между масата и устата.
- Окей, бейби, Муса чака. На Муса лесно не става. – Той я гледаше с мазен и сладникав поглед, изкривил горна устна и мустак на една страна. Коремът му се издигаше и спадаше, златната верижка на врата му блещукаше на равни интервали. По едно време присви око и каза:
- Бейби, съблечи и продължавай!
Дора осмука пръсти и с вперен в него поглед заразкопчава и засваля дрехите си. Тялото и на палеолитна Венера от слонова кост светна и изпълни стаята. Очите на мъжа се навлажниха.
- Браво, бейби, браво, браво! – почти изръкопляска. Тя седна срещу него и продължи с пръсти да бърка в кутията с баклавите. Когато на дъното останаха пет-шест парченца, му отправи един продължителен немигащ поглед:
- Кажи сега, Муса, какво да ти направя?
Той се наведе към нея:
- Уейт, бейби, уейт! Не бърза! – от гърдите му я облъхна нова вълна тежък сладникав парфюм.
Дора пак облиза пръсти, отиде и се изми. След това му разкопча панталона и се зае да приготвя, което трябваше да обслужи. Арабинът се разпъшка, ала си остана мек:
- Оо, бейби, Муса иска, ама вече не може!
Тя започна да се притеснява. След два-три различни опита, с различни техники за съживяване, направо се ужаси. Ами ако я отпрати, без да даде пари?! …
Отдавна преминал хубавите мъжки възрасти, човечецът само попъшка още малко.
- Бейби, бейби, стоп, стоп! Стоп!... Стол виждаш ли? – посочи фотьойла. – Дора обикаля стол – по пет долара от мен. – Ръката му описа кръг във въздуха. – Разбра?
- Готово, шери. – Тя стана и пристъпи към фотьойла. Крачка, две, три …
- Браво, бейби, браво! – арабинът пак изпляска с ръце.
Тя се завъртя около фотьойла, започна втора, трета обиколка. Господинът беше във възторг. Подвикваше Браво, бейби! Супер! Супер!, погълнат от белотата на тялото и, от разпукващата се грамада на задника и.
Дора постепенно започна да увеличава темпото на обиколките, цифрите в главата и се сменяха и растяха по-бързо.
Арабинът подскочи и нададе вик:
- Ей, ей, слоули, слоули!
Дръпна я за ръката и я изгледа подозрително.






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011238
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031