Постинг
28.12.2015 04:00 -
Диана Атанасова с нова книга
. . . . . .
Идва всяка нова пролет
и надеждата за малко радост
със усещане за светъл порив
след неистовия зимен хлад.
После бавно тръгва уморен
с жаждата за дълго лято
тъжният ни и угрижен ден
и тревожно спира в есента.
Запустяла е земята ни злочеста
от пороя лицемерни речи…
Стон и укор е гората ни, без вест
всеки ден я губим в люта сеч.
Не запазихме за хляба си житата
прекроихме генетичния им код,
не опазихме дори децата
сбогом казали на бащин род.
Както и където да се лутаме
майка свидна имаме една,
в този свят от болка неуютeн,
неизменно родната завинаги страна.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325