О-о-о-ох! Ох! Предпочитам да казвам: Ах, но не излиза от гърлото...

   Две седмици болката ме навестява. Като любовница, наумила си на всяка цена да ми отнеме съпруга.

   Денем е търпимо, прилича на погалване с шал от коприва, но вечер, вечер ме заклещва и ми пречи да спя. Нокаутирам я кога с чаши вино, кога с каквото е останало в семейното барче. Но тази вечер, клета свръхзвездна вечер, никаква огнена вода не помага. Кръстът не се предава. Боли! Болката е извисила глас като решена до край да покаже висотата на дарованието си оперна певица. Не действа тигровата мас, алкохолът прилича на одеколон.

   Мисията “спане от 24 до 5” е невъзможна.

   А работа ме чака. Две къщи имам да чистя утре. И вдругиден. И нататък. Цялата ми седмица е “опакована” с поръчки.

   Хората обичат чистотата и дума не може да се издума да се откажат от нея, т.е. от моята неуморяваща се и неизпаряваща работливост.

   Ама кръстът! Боли и ме кара да започна “На прощаване” да рецитирам! Издръжливост за поне две войводки събирам, да ме прощават и Сирма, и Румяна войвода. Напъвам се и се правя на огнен стълб. Душицата ми само в очите останала. Капка по капка се изцежда силата ми.

   Спането стана лукс. Хотел пет звезди и отгоре. Тази нощ лежах по корем. Само по този начин идва облекчение и сън. Не точно сън, а люшкане на вълна от единия до другия бряг.

   Не мога и да седя. Питаш ме как ти пиша от компютъра?

   Обещай, плюй си в пазвата, че няма да се смееш! Нито думичка навън!

   Пиша на колене. На колене не пред икона, а пред негово величество лакомника, дето ми изяжда свободното време, персоналният ми новичък лаптоп.

   Както и да се опитвам да се събера, не намирам левия си крак и гръбначният ми стълб се клатушка. Набирам номера да се обадя на бабата от едната къща да не ме чака. Сигурно вече хвърля боб ще дойда ли с петнайсет минути закъснение или след час и направо ще вкарам колата в хола й?

   Не се обажда. Оставям съобщение.

   Лекичко се разстилам като ресни на килима по корем. Къщите ще останат нехигиенизирани...

   Болката изтласква отвътре тинята, която замърсява пътя на пречистването. Иска ми се да писна и да заместя сто каба гайди, ама изпускам въздуха.

  Кротко, по-кротичко.

  Болката става разсеяна. Ще я затисна отгоре. Извивам й врата и...