Слушах интервюто по националната телевизия с поетесата Аксиния Михайлова, първата и засега единствена българка, носител на френската награда за поезия Аполинер. Тя споделя, че била поканена да гостува при ученици, изучаващи японски и китайски език, защото има нейни стихове, преведени на тези езици. Разговаряли с младите хора – около 60 момичета и момчета, в един момент ги попитала четат ли поезия. Едно момиче споменало Христо Ботев. „Не, други автори, извън учебниците...“ Отговорът бил: „Ами ние четем по-полезни неща!“
По-полезните неща! Те са сигурно по-нужните, от първостепенно значение, тези, без които животът не си струва... Сещам се за въздух, вода, слънце, храна. Наистина ли е така... Облечен си, сложил в стомаха си чай, кафе и сандвич, зазяпан в телефона си, планираш къде да отидеш... в джоба ти чакат пари за харчене. Планираш следването си, мотивиран си да успееш. Между материалните благинки вмества ли се поезията? Или я отхвърляш като сантиментална, мелодраматична, признак на слабост и колебание... Поезията вероятно ти прилича на паун, без който преспокойно си живееш. Излишен лукс, подробност, детайл от нечие въображение.
Поезия пише почти всеки човек, най-малкото когато се влюби или почувства разочарован, изоставен... Противоречивите, крайните чувства произвеждат огън и лава в сърцето и главата, имаш нужда да излееш навън усещанията си. Изливаш емоциите. Формата и съдържанието не са важни. Поезията разполага с дом навсякъде по света и стаите са топли, хладни, студени, влажни, подземни, с вита стълба... Поезията спасява душата ти от измръзване, от самота, от неразбиране. Май се оказва доста полезна.
А ти толкова отдавна не си писал. Драскаш с нокът по зиморничавото стъкло на кухнята и бързо забравяш думите, които летят в главата ти. Днешните ти ангажименти изблъскват метафората и очите, които съзират в небето нов нюанс. „Поезията ме отдалечава от съсредоточаването“, отмахваш ръка. Поезията те сближава с човещината в теб, но ти държиш да си железен и без бръчица нежност...
По-полезните неща. За мен поезията е сред тях.
Христина Панджаридис