Топорът е свеж и обръснат. Парфюмът му излъчва сила и мъжественост. Готов е за най-важния ден в живота си. Наскоро бе видял това младо и весело черничево дърво, където вятърът избираше да направи кратката си почивка. Хареса я и я пожела за себе си. Искаше я, така както земята искаше слънцето.

     Тази сутрин дойде до нея. Доближи черницата и повтори думите, сънувани цяла нощ.

     -  Стани моя жена, моля те!

   Черницата се покри с изненада, но й стана приятно. Топорът излъчваше смелост, неустоимост, чар. Червенина пропълзя по клоните й. Откакто се помнеше беше слушала за него. Ябълката вляво й бе разказвала надълго и широко за смелостта му при ампутацията на изсъхналия, загнил клон. Черешата пък се прехласваше от работливостта му. С години разшумоляваше легендата за изсечените саморасляци, заплашващи здравето и живота й. Петелът и кокошките огласяха ежедневно долината за подвига на великия топор при битката му с лисицата. Младата черница тайно мечтаеше за среща с прочутия герой.

-  Ще бъда справедлив, могъщ и щедър!

       Тя го гледаше и мълчеше. Чакаше да продължи да я убеждава. Беше й приятно да е ухажвана.

     -  Обещавам да се погрижа за теб и да те закрилям!

 Тя леко се раздвижи, погледна го внимателно. Сериозен е. Няма шега в думите му.

-  Харесваш ми! Харесваш ми много, повече от всички, които познавам.

 Какъв прекрасен концерт от думи. По-красив и приятен от птичите песни. Искаше й се да танцува, да танцува с него.

-         Обичам те! Моля те, кажи, че и ти ме обичаш! – продължи той.

-         Да. Обичам те!

 Топорът се допря до тялото й. Започна да я гали, да я целува, продължи да я докосва ту по-нагоре, по-надолу и така до мига, когато неговата избраница се облегна в ръцете му. Бяха двамата – той и тя.

   Сватбата можеше да започне.