Романът «Зона» на Джак Ланс, в превод на Теменужка Тулева, е наситен с напрежение, емоции и обрати текст. Полет 582 по дестинацията Лос Анджелис, Калифорния до Сидни, Австралия, напомня в сгъстен вид кръговрата на човешкия живот, където се влюбваш и те отхвърлят, живееш с приятни, но и непредпочитани хора, обичаш работата си, но плановете ти изневеряват в най-неочаквания момент. Според летателния план героите ще изминат разстоянието за тринайсет часа и трийсет и осем минути, с теоретичен разход на гориво 147 тона със самолета, наречен «Принцесата на Тихия океан».
Според обичайния график предстои нормално, дълго и скучно пътуване, но нищо не е както изглежда. Сблъскваме се със страховете: страхове от несподеленото, страхове от миналото и грешните преценки на близките, страх от тъмнината, страх, че не сме достойни за удоволствията, страх от отклонения от предопределения път.
Отказвам да преразказвам подробно сюжета и описвам интересните образи, само ще препоръчам читателите да се настанят на сигурно място и да сложат спасителния пояс на кръста си, запас от храна и вода, докато четат.
Шарлийн, помощник главен стюард и Арън, старши стюард са на борда като част от екипа, влюбени и решени да бъдат заедно - симпатичната двойка с кратък емоционален стаж, около която се завърта хаосът на злото и тъмнината.
За едни от пътниците крайната точка на полета е мечтаният меден месец: мъжа с широките рамене и атрактивната руса млада жена до него, азиатското семейство – съпруг, съпруга и двете им момчета – отиват да посетят родата си, Евелин Хукс и осиновената й дъщеря Каси ще съчетаят почивката с изложбата на минерали, а госпожа Рамаган е одобрена за мисионерска работа с аборигени. Пътуването, както и изборът на професия са начин да разбереш самия себе си, според Сабрина Лабатон, известна психоложка, тръгнала на гости на сестра си, съпруга й и децата им.
Сблъскваме се с предчувствията, че именно този ден е започнал лошо и никога повече героите няма да видят обичани и любими места и хора, преглъщаме рутината на чувствата и бита, с които свикваш и приемаш със забележки наум. Срещаме се с хора, които мразят да летят и го правят единствено в краен случай.
11 300-та километра до Сидни се превръщат в нереализирана цел, пътуването протича по непредвиден и неписан от екипажа сценарий. Дали ако майка ти е загинала в авиокатастрофа е само кураж да следваш стъпките й и да се кандидатираш за авиослужител /Шарлийн/? Тъмнината е в състояние да нарани човек и тя след всичките години на изпитания все още не заспива без своето джобно фенерче.
Силната турбуленция кара самолета да се накланя и тресе «като че ли се бореше за живота си» и щом отминава повлича развоя на събитията надолу с главата. Няколко от пътуващите виждат черна фигура на крилото на самолета или усещат леден дъх като от фризер до себе си.
“Ние отиваме някъде, където не би трябвало да бъдем”, тази констатация се врязва в съзнанието на Джо Тримейн, един от пътниците, и той е наясно, че трябва да направи нещо, макар и да не разполога с никакви правомощия в самолета. Някога се е ударил с колата си в паднало кедрово дърво, дошъл в съзнание 38 часа по-късно и според лекарите се върнал от «оня свят». Завръщане, помагащо му да предвижда бъдещи промени в живота чрез пристъпите на мигрена.
Романът « Зона » на издателство Делакорт е за правото и отговорността на изборите ни, дори когато сме лишени от точна представа накъде летим и ни остава единствено шанса да се ориентираме по звездите, роман за нуждата от сигурност и опора, устойчивост и цел, роман за налудничавото, но и съвсем реално «което се случва…или не се случва».
« Ами ако вече сме изчезнали от света? Ако вече не съществуваме?»
Самолети излитат, самолети се приземяват, поне по-голямата част и според д-р Ноел Ричардсър «Намери смелост да живееш отново!»
Христина Панджаридис
