Христина Панджаридис за книгата на Ася Кулева "Градината на земните удоволствия", изд. "Весела Люцканова", 2017

Светът на Ася Кулева от книгата й с разкази "Градината на земните удоволствия" не може да се сбърка с друг – омайват те аромати на ванилия, мед, канела, джинджифил, лют пипер и горски ягоди, кифлички с канела и индийско орехче. Уют на домашно приготвени вълшебства от тесто, сръчни ръце и очакване да се сбъднат най-смелите или най-романтични сънища. Авторката смело продължава темата за човешките кръстопътища и самотата сред уж толкова хуманизъм и призиви за съпричастие наоколо, теми, зачовъркани в романа й "Марципаненият чехъл" и поднесени тук с нова интерпретация и по-различна опитност и тълкуване.

Навсякъде из страниците откриваме простор и зеленина, кътчета спокойствие, които се взривяват за миг и остават тревожност заради непредвидени житейски ситуации. Изобилие от любов носят героите, предимно жени, много от тях на възраст, когато "започваше да повяхва, но още не беше увяхнала", много топлина и желание за изпълване на света с подреденост и красота. И винаги щипка загадъчност и магия, изненадващ завършек на историите.

"След вечеря двамата както обикновено се изнизаха в градината. Този път не легнаха в хамака, а седнаха на моравата и опряха за опора гръб в гръб. Бавно отпиваха от чашите, заслушани в песента на цикадите и щурците. Беше  уютно и сигурно с този мъж, обичаше го простичко и ясно – това бе съпругът на нейната душа. С него делеше червената ябълка – едната половина за него, другата половина за нея."  (Животът в две половини)

Ася Кулева с наблюдателност и прецизност на скалпел и незасегната от ревност страст описва търсещите жени, жените, които стъпват по земята, но не престават да гледат нагоре и да сътворяват щастието и здравето, та дори да е изсъхнала топка глина, оживена от ръцете на Деспина. (Късо кафе)

"Разни цветя – разни характери" съпътстват битието на Сия от "Изпрати мъж – посрещни мъж". Вечната игра между мъжа и жената, между любовта и навика, удобството и изневярата е интерпетирана по интересен и вълнуващ начин.

Йоана от пекарна "Сладко и солено", която "с мъничко носталгия си даваше сметка, че днес зад гърба си има опит, а преди имаше криле. Мечтите отложи за после и те послушно заспаха някъде в гънките на времето. Има ли стари мечти? По-правилно беше да си зададе въпроса: остаряват ли мечтите?"

Реалност и приказност се вплитат в думите на авторката и изтъкават приказката, най-нужната за уморената от тичане съвременна Ева, Ева, която ще нахрани сума ти народ, но кой ще нахрани нейната душа...

В десетте разказа има атмосфера, готова да изпълни пустото небе пред очите на обезверения или скучаещ земен жител. Безброй нишки, от които да заплете пътека и да я разпознае като своята.

В "Градината на земните удоволствия" не всички места за заети