Светлин от дете носеше очила и беше срамежлив, а за капак и влюбен в Луната. Порасна и вече мъж не престана да зяпа нагоре и да тръпне за любовна среща по пълнолуние. Светлин работеше по строежите и ковейки пирони, режейки дъски, разбра как точно да осъществи желанието си. С майка си живееха сами и затова не скри от нея.

-     Мамо, ще скова стълба и ще се кача на Луната. Друг изход да разкрия сърцето си не намирам.

-     Ех и ти! – каза майка му, без да определи одобрява ли или е против.

Докато той правеше всичко да сподели чувствата си, майка му правеше всичко да го откаже. Светлин писа писма, които в пощенските клонове изхвърляха, пращаше телепатични обяснения чрез телескопите, медитираше пред изрисувания образ на Луната върху тапета в стаята си. Нищо не подейства.

Дойде време да скове стълбата. Когато стана по-висока от пететажния им блок я подпря на съседния, дванайсететажен. Доближаваше се, но пак беше далеч. Стигна и до телевизионната кула. Изкачи се до последното стъпало, протегна ръце, но не успя да докосне Луната. Изпъна се на пръсти – пак безуспешно.

Тъкмо тогава започнаха изграждането на спортно-туристически център в града им. Щеше да бие рекордите по височина в страната – цели двеста трийсет и един метра!

Светлин приготви дъски и пирони. Щеше да направи нови стъпала.

Той се радваше, майка му от ден на ден потъваше в притеснения. Синът й може да е романтичен и лудо влюбен, но тя е земна жена, ясно й е, че колкото и дълга да е стълбата – няма да докосне и дъха на Луната. Обичаше единственото си дете и не можеше да понесе той да бъде разочарован за пореден път.

Казах ли ви – майката на Светлин управляваше кран и като най-добра бе избрана да работи на новия, най-висок обект. Тя си даде дума, че това е най-подходящия момент да подпомогне изпълнението на желанието на сина си. Ако не сега, кога друг път. За да стане по-бързо готов спортно-туристическия център работели и нощем с помощта на хеликоптери. Бръмчащите машини спускали готовите конструкции и с помощта на строителния кран те се монтирали на точно определено място. Единствено в неделя строителите почивали. “Неделята е най-подходящия ден за среща с Луната!”, казала си майката и затърсила кой ще изпълни ролята на Луната.

Първо се обърнала към най-известната модна агенция. Те работели с момичета от целия свят и можели да й предложат модел, който да прилича на небесното тяло.

-     Застраховката ще е над един милион! Момичето е подписало договор за пет години работа при мен – отсякъл шефът на модната агенция.

-     Става дума за една нощ, за най-много за час работа – примолила се майката.

-     Допълнително ще платите и за нощния труд! – не се спрял шефът.

Майката се отказала от модната агенция и се запътила към стария фокусник, който помнела от детството си. Той се пенсионирал и живеел в едноетажна къща с градина, където се грижел за котки, кучета, зайци и пеперуди.

Тя му разказала за желанието на сина си. Помолила го да направи каквото може, а тя щяла да кара хеликоптера, който да държи Луната. Той ахнал от нейното предложение. Не бил вършил подобен фокус!

За светлини решили да използват светулки от личния зоокът на фокусника, а за да заглушат шума на машината кучетата  и котките обещали пълно съдействие.

Представяте ли си? Неделна нощ. По стълбата се изкачва Светлин и отгоре, над него, виси Луната. Той я докосва и от щастие не чува “мяу, мяуу”, нито “джаф, джаф”, нито пък за секунда подозира, че Луната е спусната от хеликоптер, управляван от майка му.
   Трудно е да си Луна на височина двеста трийсет и един метра!