- Омагьосано момиче съм. Години цъкам напред-назад и напразно слухтя някой да се престраши да прояви интерес към мен. Траен интерес!

- Траен интерес? Какво означава за теб…

- Да не ми се бъркат между стрелките.

- Защо да го правя? Интересно ми е да те съзерцавам.

- Ти си първата, дето не се юрна да ми сверяваш точно времето, а ме остави на мира.

- Свободна си да вършиш каквото ти е по сърце, както правя аз.

- Свободна? Там е работата, че съм затворничка. Затворена насила в часовника. Хайде, бягай навън, помисли и ако страхът ти е с размер на червей, с размер на мишка, дори голям колкото закусил изобилно заек – ела по-късно. Страхуваш ли се колкото магаре, по което са накацали сума ти огромни мухи – не се навирай в кухнята да ме разстройваш.

- Ти си в опасност и съм длъжна да… – бутам се между шамарите доброволно.

- В опасност съм от… Не, не си длъжна! А за опасността – магиите са черни, но с бяло по краищата. Очите на мнозина улавят чернотата и кървавите петна, ала малцина се вглеждат в бялото и преодоляват мъчнотиите.

- А гарвана? Той как се връзва с магията?

- Не е само един… Всичките са подчинени на моята майка – Елза. Дори и след нейната смърт.

- Иеее, гарваните ми допадат с техните черни фракове и изобретателността с орехите. –  Нарочно ги пускат отвисоко, за да се счупят и хайде, десертът е сервиран! – импулсивно изговарям за пореден път млъквам. – Извинявай, не сложих цедка на устата си.

- Дванайсет злобни гарвана не могат да ти попречат да си в добро настроение. Откога не съм се смяла!

- А баща ти? Той също ли се е славел с магиите си?

- Не се прехласваше по мамините и тя го обиждаше заради странностите му. Обожавах го, но не го показвах пред нея.

- Приличаш повече на него, така ли?

- Надявам се! Той, казваше се Пиер, първи обучи гарваните да му се доверяват и се сприятели с тях. Тренираше ги със свирка и те вкупом долитаха. Един казваше: „Време е за прозявка!“, друг: „Време е за нищонеправене!“ или : „Настъпи времето за седем-осем хапки!“. Наставаше приятна суматоха.

- Развеселявал те е!

- Обратно на сериозната и намръщена Елза! Татко непрекъснато измисляше смешки, задаваше ми гатанки, от изсъхнало дърво правеше цветарник и го окичваше с птици и часовници. Веднъж успя да се превърне в часовник, но чудото трая няколко минути. Сияеше, блестеше като дъга!

- Нямаше ли начин да надвиете нейните магии? – питам наивно, магиите са ми прекалено далечна тема.

- Татко също произхождаше от род на магьосници, но никога не отдаваше значение на семейните задължения и традиции. Той се стремеше да изобретява друг род магии, наричаше ги накратко „ добрички за почти всички“. Превръщаше осите в часовници, за да не развалят пейзажа и да не жилят. Намереше ли умряло животинче го милваше в дланите си и след раз-два, мах насам-натам излиташе опашат часовник. Часовник, който чурулика. Развиваше непрекъсната мания по часовниците, която вбесяваше майка ми.

- А ти, ти не я ли споделяше?

- Около него беше интересно. Запалих се и доколкото можех му бях в помощ. Той успя да накара часовника да задвижи стрелките си назад, докато спим, и да тръгва напред, когато се събудим. 

- Майка ти не е била възхитена?

- Намрази го. Намрази и двама ни. Спря да се обръща към мен с името ми, викаше ми: „Залепилата се за ненормалния си баща, размърдай чарковете си!“. Щом ме хванеше да се кикотя покрай него от пръстите ѝ изскачаха светкавици и нареждаше: „Не съм родила часовникарка!“. После бързаше да изгори малките ни творения.

- Той как е търпял? От желязо ли е бил? – не се въздържам аз.

- Понасяше злобата ѝ, не гледаше сериозно на нея. Ухилен до уши не се уморяваше да вярва, че доброто ще надвие злото и не се притесняваше от нейните постоянни закани. Всекидневно предъвкваше, че тя ще престане да превръща хората и животните в невинни жертви и ще мине на страната на забавленията. Било въпрос на чакане и благоприятно време.

- Татко ти е прекалявал с вярата и наивността…

- На мен ми се струваше, че е прав и е напълно възможно майка да зареже казана с отварите и да отидем тримата на разходка в гората, да съберем кошница с манатарки и пачи крак. Ядеш ли гъби?

- И още как! От порция задушени в масло кладници не се отказвам за нищо на света…

- Смехът, татковият смях, може да надхитри гнева, така мислех по онова време.

- Доста неразумно!

- Съгласна съм, но тогава ми изглеждаше другояче. Бях замаяна и неориентирана.

- Не е предложил да изчезнете само двамата, да я изоставите? – осмелявам се да попитам.

- Не, намираше го за предателство. С кисненето тук и годините самота си внушавам, че е било така. Пък и аз… аз не никога не му намекнах, че ще го последвам. Изчаквах той да реши, да ме притисне дори. Да престане да е доверчив и някак си встрани от ставащото.

- Аз щях да го критикувам, да се караме – признавам що за стока съм.

- Той си беше такъв. Не се съобразяваше с желанията и опяванията на Елза.

- Нито с твоите – настъпвам предпазливо.

- Пазя го в спомените си, независимо от противоречията му.

От романа ми "Часовникът, който върни назад" - за юноши и родителиАтелие за българска детска литература "Горната земя"
Романът се поръчва само по интернет