Свекървата беше висока и едра жена. С най-сините очи, които познаваше. От десетилетия вдовица. Не се оплакваше и не споделяше. Държеше изправена главата си и създаваше чувството, че носи корона.

   Жените от селото я недолюбваха. Говореха, че е убила мъжа си. Пияница като техните. По-точно го бутнала по стълбите от втория етаж на къщата. Той се затъркалял, ударил... и стигнал до смъртта.

   Повечето възрастни жени страдаха от мъжете си, но нямаха нейния късмет да се отърват от тях. Или нейната смелост.

   Винаги, тръгвайки натам се страхуваше. Боеше се да не я предизвика и да научи истината.

   А днес... днес беше взела успокоително, но пак сърцето ѝ потропваше ръченица. Свекървата беше починала. Отиваше да си вземе сбогом. Боеше се страхът да не влезе в нея и да се настани там.

   По завещание.